Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо. Това mише известната журналистка Йовка Димитрова във в. „24 часа”. Твърдението е на учени от Берлинския свободен университет, които планират да организират в София научна конференция на 18 май, с която да докажат скандалната теза. Акцията е научен проект на Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Изт
Йовка Димитрова
В. „24 часа”
Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо. Това пише известната журналистка Йовка Димитрова във в. „24 часа”. Твърдението е на учени от Берлинския свободен университет, които планират да организират в София научна конференция на 18 май, с която да докажат скандалната теза. Акцията е научен проект на Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към университета в Берлин. Според авторите „Митът Батак” насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на отношенията ни с Турция.
От мита за баташкото клане тръгва насаждането на омраза към турското население в България, логично довела до антитурските преследвания по време на възродителния процес.
„Митът за Батак легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседската Турция в частност”, обясняват авторите. Те продължават своята теза, че политическите репресии срещу мюсюлманското население са били мотивирани от исторически образ, „в който осмаското господство е описано в най-тъмни краски като „турско робство” и така са демонизирани всички мюсюлмански малцинства.
Българката Балева, която е изкуствоведка, базира изводите си върху картината „Баташкото клане” на полския художник Антони Пиотровски, която е част от колекцията на Националната галерия за чуждестронно изкуство. Като се позовава на годината на нарисуването й – 1892 г., т.е. 16 години след клането, Балева твърди, че тя е създадена въз основата на +едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосманските стереотипи”. Изследвайки биографията на художника, Балева открила, че в основатана каритната е репортажът на американския журналист Макгахан, а не както той твърди, „Записките по българските въстания” на Захарий Стоянов.
Директорката на музея в Батак Екатерина Пейчинова отхвърля категорично тези твърдения и ги нарича ненаучни, некомпетентни и исторически невежи.
Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров пък е готов да съди авторите на поректа. За него случилото се в Батак е българския холокост и всичко друго е лъжа и „пореден опит за безпринципно и непочиващо на исторически факти ревизиране на българската история”.
