Комунисти честват вожда на революцията и божия син.
Христос е като Ленин. Хитлер и Мао са плод на същите народни фантазии. Когато хората са имали нужда от някакъв спасител в труден момент, са създали свои богове. Те са плод на въображението и вътрешната потребност на маса от хора в определен момент. Когато нещо е застрашавало реколтата някога, народът е измислил юнака, който да убие змея и да върне златната ябълка. Такава теория развива Андрей Возсенев. Анна Бусел отива още по-далеч. Тя сравнява мисли от Светото писание с теми, които е развивал вождът на Октомврийската революция Владимир Илич Ленин. „Длъжни сме да възпитаваме жътвари, които умеят да косят плевелите днес и да жънат пшеницата утре”, пише Ленин през 1902 г. в статията си „Какво да се прави?” Според Христос плевелите са синове на Лукавия, житните класове – царствени синове, жътвата – краят на делата лукави, а жътварите – Ангели небесни. Който вдигне меч, от меч ще загине, казва Христос. Ленин често повтарял тази фраза по отношение на белогвардейците и войските на Антантата.
Владимир Илич говорел и за всеобщо благо, да има за всеки според нуждите му. Богатите нарича бандити и крадци, които трябва да бъдат унищожени в името на благополучието на всички останали. Това са плевелите, за които говори и Христос, сравнява Анна Бусел в своя трактат „Ленин, Христос и диктатурата на пролетариата”. Волгоградските комунисти издигат за Първи май лозунг „Христос и Ленин – ум, чест и съвест на епохата”. На 22 април 2010 г. се навършиха 140 години от рождението на Ленин. По време на честването в гр. Луганск комунисти издигнали плакат „С Путин, Ленин и Христос – напред!”.
В словото си активистът Игор Воробьов пък заявил, че „социализмът събира в себе си идеите на Буда и Христос...” Майкъл де Будьон прави паралел между Христос и Хитлер. Той цитира: „Моето учение не е мое, но е моето послание.” Христос (Иоан 7, 16) „Когато хората хората са притеснени и изпадат в отчаяние, тогава са им нужни, повече от всякога, велики водачи.” Гитлер (МК 1, 12) Андрю Кунан на свой ред пише в „Тъмната памет”: „В крайна сметка и Христос, и Мао са се борили за доброто на хората."
