Иран държи света на нокти, откакто заплаши да удари Израел преди повече от две седмици. Ход, който според експерти може да въвлече региона в пълномащабна война. Но защо се бави обещаната иранска атака?
Киан Шарифи, "Свободна Европа". Заглавието е на редкацията на ФрогНюз.
На 31 юли в иранската столица Техеран беше убит Исмаил Хания, политическият лидер на Хамас - палестинската паравоенна организация, обявена за терористична от САЩ и ЕС.
Веднага след смъртоносния удар върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей обвини за него Израел. Тел Авив не е поел отговорност за атаката, но Хаменей каза, че Иран "е длъжен" да отмъсти.
Повече от две седмици по-късно иранският отговор все още се бави. Очакването обаче доведе до паника в социалните мрежи и опити да се предвиди - кога, откъде и от кого ще дойде атаката, ще бъде ли намесена ливанската шиитска групировка Хизбула, която е тесен съюзник на Иран?
"Мисля, че те наистина се радват на това: да гледат Израел, заседнал в това състояние на изчакване и плащащ висока икономическа и психологическа цена", каза за Радио Свободна Европа Раз Зимт, старши изследовател в Института за изследване на националната сигурност в Тел Авив.
Но последствията от очакването са нож с две остриета, който нанася щети и на Иран и неговите съюзници.
"Отрицателното въздействие върху Израел, било то напрежението на вътрешнополитическия фронт, военната мобилизация и дори икономическите последици, няма да бъде ограничено само до Израел, но също така ще засегне Иран и Ливан", предупреждава Майкъл Хоровиц, ръководител на отдел разузнавателна информация в базираната в Бахрейн консултантска компания Le Beck International.
Защо се бави иранският отговор
Убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран дойде на фона на продължаващата война между Израел и групировката в Газа. Иран е основният съюзник на Хамас и се смята, че играе ключова роля за финансирането на ислямистката организация.
Враждата между Иран и Израел обаче продължава от десетилетия, много преди настоящата война в Ивицата. Иранският ислямистки режим отрича легитимността на израелската държава и си поставя за цел нейното унищожаване.
Последната ескалация на отношенията между двете страни дойде в края на юли с убийството на Хания. Тогава САЩ, Италия Франция, Германия и Великобритания призоваха Иран за сдържаност, но иранските лидери отхвърлиха това искане.
За момента обаче Техеран отлага отмъщението си. Анализатори, с които Радио Свободна Европа разговаря, казват, че причината за това не е, защото Иран целенасочено търси психологическо въздействие от чакането.
Според тях това е по-скоро оправдание, отколкото реална стратегия. Вместо това причината се крие в интензивните вътрешни дебати, сложността на координирането с прокси групировки и оценката на рисковете, свързани с евентуалната атака.
Според израелския изследовател Раз Зимт Иран е „изправен пред голяма дилема“, тъй като докато аятолах Хаменей и Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) подкрепят идеята за сериозен отговор спрямо Израел, в страната има и притеснения, че една широкомащабна атака може да въвлече Иран във война с Израел и може би дори със САЩ.
Освен това дори и да е взето решение как да се отговори на убийството на Хания, координирането с Хизбула и други членове на така наречената "ос на съпротивата" от ирански съюзници е процес, който отнема много време.
Друг фактор, който вероятно влияе върху вземането на решения в Иран, е, че САЩ засилват военното си присъствие в региона повече, отколкото го направиха през април. Тогава Иран отговори с безпрецедентната атака с дронове и ракети срещу Израел след убийството на висш ирански командир. Това стана при нападение срещи иранското консулство в Дамаск, Сирия.
„Посланието [от САЩ] при изпращането както на отбранителни средства – но също така и на потенциално нападателни – е възпиращо и може би е единственото послание, което наистина има значение на този етап“, коментира анализаторът Майкъл Хоровиц.
Може ли дипломацията да надделее
Техеран отхвърли призивите на западните държави да прояви сдържаност, настоявайки, че има законното право да отговори на убийството на Хания, извършено на иранска територия.
И все пак вълната от телефонни обаждания до новия президент Масуд Пезешкиан и действащия външен министър Али Бакери-Кани породи спекулации, че опитите за дипломация са помогнали за забавяне на атаката и потенциално биха могли да я предотвратят.
"Скептичен съм, че дипломацията сама по себе си е достатъчна, за да промени наистина иранските сметки", казва обаче Хоровиц.
"Иран ще направи това, което смята, че е в негов най-добър интерес, независимо от призивите и изявленията, призоваващи към сдържаност", добавя той.
Иран обаче намекна, че друг вид дипломация може да го убеди поне да "отложи" обещаната атака: постигането на сделка за прекратяване на огъня в Газа между Израел и Хамас.
Фарзан Сабет, старши научен сътрудник в Института за висше образование в Женева, смята, че Иран „може да търси варианти за изход“, за да оправдае смекчен отговор. В този ред на мисли някаква форма на прекратяване на огъня в Газа може да изиграе ролята на „дипломатическата победа“, от която иранският режим се нуждае.
Зимт е съгласен с тази теза, като казва, че прекратяването на огъня в Газа ще предостави на Техеран "извинение или обяснение за това забавяне както във вътрешнополитически план, така и във външен".
По думите му сделка между Хамас и Израел може да доведе до това Иран или да намали мащаба на атаката си, или да избере изцяло различен метод на отмъщение, който да не включва директен удар срещу Израел.
Израел, с помощта на САЩ прихвана повечето дронове и ракети на Иран при атаката на 14 април.
Има ли Иран полезен ход
Така остава неясно кога и как Иран ще отговори, но при сегашното положение Техеран изглежда не разполага с добри ходове.
Вариантите пред него на пръв поглед са или слаб отговор, или такъв, който прекрачва прага към пълномащабна война. Сабет, изследователят от Института за висше образование в Женева, казва, че и двата съдържат "значителни рискове" за Техеран.
Затова и по думите му Иран най-вероятно ще избере да нанесе "ответен удар, който не е толкова слаб, че да има малка символична или възпираща стойност, но и не толкова силен, че да предизвика неконтролиран цикъл на ескалация, който да доведе до по-мащабна война".
