"По-голям оптимист съм за след 20-и октомври", посочи пред БНР анализаторът от Изследователски център "Тренд" Димитър Ганев.
"Струва ми се, че има един фактор, който ще способства за съставянето на нов кабинет и той е свързан с това, че вероятно целият елит, цялата партийна система, ръководителите на тези партии трябва да са осъзнали, че ако не се състави кабинет, може да има колапс на цялата партийна система и изведнъж те от познати системни партии с определени партийни ядра може да се окажат просто маргинални формации в следващото Народно събрание", изтъкна специалистът.
Според него поредно несъставяне на кабинет означава електорална умора, непрекъснато търсене от гражданите на алтернатива и все по-голям вакуум:
""Величие" е феномен, който много трудно може да бъде уловен - той расте като гъба, буквално за минути, не защото е показал някакви различни послания и позиции. Това е феномен, който показа всъщност колко е мощно търсенето на политическа алтернатива. Подобен тип феномен в следващи месеци буквално за дни може да порасне до степен, в която може да стане голяма политическа сила. Има такова настроение в момента, има такова търсене", каза още политологът.
Анализаторът от Изследователски център "Тренд" представи и най-новата си книга "Българската политическа почва". На нея може да се види дърво с корени. Тя изследва пластовете на националната политическа култура.
Авторът смята, че всичко, което се случва сега, би могло да бъде обяснено през събития, случили се много назад в годините и вековете. Това беше и целта на първата глава от книгата, категоричен бе той.
Ганев обясни, че основната цел на книгата е била да се установят кои са пластовете на почвата, от които се ражда българската политическа култура, каквато я познаваме и до днес, и как тя реагира на социализма и либералната демокрация.
"Опитал съм се да се фокусирам върху основните 4 пласта", уточни Ганев. И допълни, че на първо място огромно значение има географията - ние сме много близко до разлома между Изтока и Запада. Четвъртият пласт е националният, който се разгръща по-съществено през Възраждането. Пластовете до голяма степен оформят пътя на страната ни в следващите 140 години, отбеляза той.
Държим се лоялно спрямо хегемонния тренд, констатира анализаторът и поясни, че за организирано дисидентско движение в България преди 1988 г. не може да се говори. Днес непослушните са Унгария, Полша, Чехия, Словакия - те се държат по-дисидентски спрямо Брюксел, изказа мнението си той. "А ние продължаваме да се държим доста по-лоялно към тях. Това има своите исторически обяснения", посочи Димитър Ганев. Според него основното обяснение за това е, че България винаги е била част от империя и никога не е била субект, както Полша и Унгария.
По думите му у нас има масова политическа култура, на която дължим феномените от месиански тип. Това също е част от характерните политически черти на българина, т.е. мисленето на политика през личности, смята той. Според него като че ли сме направили първа стъпка в посока на преодоляване вече на тази форма на месианство.
