"На 8 август си спомнихме руското нахлуване в Грузия. Никой не знае, че още тогава Украйна изпраща спасителна мисия в планините и помага на Грузия, евакуирайки повече от 7643 грузинци и по такъв начин ги спасява от етнически чистки и студена смърт в планините на Сванетия. Грузинците за втори път посрещат руските танкове и не искат вече да бягат на никъде".
Грузинка за втори път срещна руските танкове.
На 8 август си спомнихме руското нахлуване в Грузия. Всички помнят как една държава монстър нападна друга малка, но горда държава Грузия, но как бързо забравиха за окупираните региони Абхазия и Южна Осетия. Сякаш винаги са били руски.
И всички забравиха, че тази война е резултат на абхазко-грузинската война, горещият стадий на която завършва през 1993 година, и зад която вече стоеше Русия и безхаберието на света. Никой не знае, че още тогава Украйна изпраща спасителна мисия в планините и помага на Грузия, евакуирайки повече от 7643 грузинци и по такъв начин ги спасява от етнически чистки и студена смърт в планините на Сванетия.
По-късно, вече в 2008 година стана съвсем очевадно кой е кой, но световното общество бе сляпо и глухо. И Русия си свърши работата като призна и стана покровител на сепаратистите, и получи “сива зона” Също както и “Приднестровието”, и “ДНР и ЛНР” в 2014 година.
Като резултат - хиляди хора са принудено преместени.
Украйна прие няколко вълни на бежанци от Грузия. Те успяха да се реализират в страната ни и да станат голяма и важна част от националното богатство на Украйна. Вие ще срещнете стотици, ако не и хиляди грузински ресторанти по цяла Украйна, които стават толкова популярни и успешни, че само в Киев са няколко мрежи, в областните центрове също, а в малките градове има макар по един. Ето я истинската кулинарна дипломация.
Гостоприемството на грузинците е еталон и става част от висока марка в сферата на услугите на Украйна!
А в Украйна те намират втори дом.
През 2014 година и сега през 2022 година грузинският сценарий се повтаря вече в Украйна.
Те познаха руския почерк веднага и веднага масово се присъединиха към доброволческото движение да помагат.
Грузинците за втори път посрещат руските танкове и не искат вече да бягат на никъде.
Имаме една съдба, една болка и един враг.
И един лош късмет да сме съседи на един полудял и ненаситен агресор. Тяхното спасение е в победата на Украйна.
Вижте историята на Олена Мибчуани, която всъщност е типичната за грузинците в Украйна.
Тя загуби един път дома си, повече не иска.
Тетяна Станева, "Бесарабски фронт"
