Украинските военни служители са объркани. Те са очаквали по-голям и много по-свиреп отпор на изненадващото им нахлуване в Курската област на Русия. И въпреки твърденията на контролираните от Кремъл медии за успешна съпротива, засега има малко доказателства за това. Но защо?
Дали това е признак на руска военна некомпетентност, каквато във войната срещу Украйна имаше в изобилие? Дали командирите на армията на Владимир Путин не бързат да съберат необходимите сили, за да не отклоняват прекалено много части от фронтовата линия в Донецк? Дали това ще бъде нещо по-голямо, което Путин смята, че ще бъде достатъчен отговор - може би масиран ракетен, безпилотен и ракетен обстрел на Киев или дори използване на тактическа ядрена бомба за възпиране и наказание? Или може би просто човекът, когото той назначи да поеме управлението, Алексей Дюмин, не бърза да изготви план?
Така или иначе, въпросът е: какво ще направи Путин?
Дюмин, от своя страна, не е за подценяване. Наричан от западните медии „телохранител на Путин“, той наистина е бил личен телохранител на руския лидер през 1999 г., преди да бъде повишен в заместник-ръководител на Федералната служба за защита. Но 52-годишният мъж е много повече. Роден е в Курск, познава добре региона и е дълбоко свързан с руската армия, като баща му ръководи 4-ти отдел на Главното военномедицинско управление към Министерството на отбраната.
Дюмин е учил във военно училище и е изучавал инженерни науки, като по време на анексирането на Крим се издига до заместник-началник на специалните сили на Управлението за военно разузнаване (ГРУ). Има се предвид, че е организирал бягството на бившия проруски президент на Украйна Виктор Янукович, служил е като началник на щаба на руските сухопътни войски и като заместник-министър на отбраната, преди да стане несменяем и ефективен губернатор на Тула през 2016 г.
Преместен в Кремъл по-рано тази година, някои вече виждат в Дюмин възможен наследник на Путин. На него се гледа като на способен, безмилостен и студен - не твърде различен от своя началник. Известно е, че е методичен - възможно обяснение за закъснението на руската контраофанзива.
Друго възможно обяснение обаче е, че Путин за пореден път демонстрира как може да се парализира по време на криза и дори да изчезне от общественото полезрение - характеристика, която преди време предизвикваше сравнения с Йосиф Сталин, който се оттегли в своята вила и остана без комуникация, когато германските войски си пробиха път към Съветския съюз през 1941 г.
Паралелът беше направен за първи път от московските критици на Путин по време на Ковид-19. Укрит в имението си в Ново Огарьово в покрайнините на Москва, Путин до голяма степен отсъстваше, докато столицата се бореше да ограничи разпространението на смъртоносния вирус, а Марк Галеоти, анализатор в британския Кралски институт на обединените служби, отбеляза неговата черта да оставя „някои сериозни предизвикателства да се превърнат в проблем на някой друг“.
И това може да обясни една закономерност, която се е появила, когато причинени от човека или природни бедствия са се случвали под ръководството на Путин. През 2000 г. той почиваше в резиденцията си в Сочи, когато ядрената подводница „Курск“ потъна в Баренцово море. В крайна сметка той се срещна с роднините на 118-те жертви, тъй като се разрази медийна буря заради отсъствието му - и срещата не премина добре. След това, през 2018 г., той беше критикуван за бавната реакция на огромен пожар в търговски център в сибирския град Кемерово, при който загинаха най-малко 64 души, 41 от които деца. След бедствието той беше обвинен от опечалените семейства, че повтаря същата грешка.
И така, сега украинските лидери и командири остават в очакване на какъвто и да е пълноценен отговор от страна на Русия - и защо той отнема толкова време. Що се отнася до следващите им ходове обаче, те също имат някои въпроси, с които трябва да се преборят. Трябва ли да останат и да се окопаят, за да защитят оформения от тях център в Русия? Трябва ли да се изтеглят напълно или само частично и да създадат малка буферна зона?
В неделя Зеленски посочи, че украинските сили възнамеряват да поддържат буферна зона - макар да не уточни дали тя ще обхваща целия залив или много по-малка част от територията.
Джейми Детмър, Politico. Преводът със съкращения и заглавието са на ФрогНюз.
