Данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на страната и членството в Европейския съюз (61% срещу едва 16% неодобряващи). Равносметката за ползите и загубите от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63%:26%). Основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения също се виждат като обвързани с ЕС (66%). И по трите индикатора се отбелязва ръст спрямо 2023 г., което е показателно за смекчаване на регистрираната тогава консолидация на евроскептичните настроения.
Това показват резултатите от социологическо изследване, проведено от агенция за маркетингови и социални проучвания "Алфа Рисърч" по поръчка на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ).
Темата на изследването е как "руската пропаганда у нас прекали и започна да обръща обществените нагласи срещу себе си"
Ядрото от устойчивите противници на европейската интеграция се движи между 20 и 25 на сто и е съсредоточено основно сред по-възрастното население, в малките градове, симпатизанти на Възраждане, БСП, част от негласуващите.
От 2017 г. до 2024 г. одобрението към НАТО нараства от 28 на 40 на сто. Отрицателните оценки остават почти без промяна (26%-28%), но ако в началото подкрепящи и неподкрепящи са били с равен дял, сега одобряващите членството в Алианса имат ясно преимущество (40%:26%). В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или загубила от членството си в НАТО. Съотношението през 2024 г. е 49%:29%, като за последните 6 години дистанцията между двете позиции е нараснала от 5 на 20 пункта в полза на преимуществата от трансатлантическия съюз.
Същевременно, след руската агресия в Украйна рязко се влошава самият образ на Русия и на Владимир Путин – те вече не се определят като надеждни партньори и „миротворци“, а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави. Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия.
В този контекст ЕС и западните демокрации остават приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост „трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея“. Така, прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България.
Ранжирайки основанията за притегателност на една държава/съюз и желанието България да поддържа приоритетни отношения с тях, анкетираните определят като водеща триадата „силна икономика (благоденствие) – правова държава – човешко достойнство и култура“. Ако тези критерии се поставят ясно, твърдо, със съответните факти, не се наблюдава разклащане на евроатлантическата ориентация на мнозинството от българите.
Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023г., е мисленето в алтернативата „България извън ЕС“. Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от про-кремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
Това разминаване между хибридни наративи и обществени нагласи показва, че от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели. Екстремните й стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са успели да радикализират позициите на някои кръгове, но и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този момент хипотеза – какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят. За огромна част от българските граждани такъв сценарий е напълно неприемлив
