Няма съмнение, Първанов беше се подготвил за изявата си по БНТ в сряда сутринта. Прическата на шест, костюмчето и червената вратовръзка (със същата премяна се изявяваше бившият главен прокурор Никола Филчев) също.
Нито една камера не го даваше в профил и „онази” издайническа плоскост на тила остана скрита. Всичко бе барнато като по ноти: правилните въпроси получаваха правилните отговори. БНТ си е такава от има-няма 8-9 години. В смисъл на президента. Но издържана от данъкоплатците.
Държавният глава лъжеше и блъфираше със спокойствието на професионалист покерджия. Вероятно това е една от характеристиките на днешния политик, но малко автентичност и откровеност нямаше да е излишна. Не че някой се е надявал.
В България нямало олигарси, преспокойно заяви Първанов. Думата била измислена от някой си, за да се направи паралел с Русия. Водещите не попитаха как да наричаме навъртащите се от години около него милионери. Семейни приятели, партньори на лов, фенове на спорта? Какви са тези хора? Защо до него не виждаме получатели на средностатичстически заплати, например? Няма кой да го попита.
Правителството създавало двойни стандарти. Ето по отношение на дипломатите-агенти на ДС. Нямало друга държава, която да е сложила на скенер своите разузнавачи, рече Първанов. Освен лична драма, въпросът засягал и националната сигурност, което било още по-голямо зло. В такива моменти трябва да гледате в очите покерджията Първанов. Там ще откриете игривото пламъче на интриганта. Тв студиото е комарджийската маса за него.
Най-мрачната действителност в България е тази, която не се вижда и признава, но която засяга живота на всеки по изключително гаден начин. Има неписан закон, който се спазва както омертата при мафията. Това са квотите за дипломатически назначения. От години една трета е лична привилегия на Първанов. Останалите проценти се поделят между партиите във властта. Което означава тежка шуробаджанащина; задоволяване на лични, търговски, бизнес и дори шпионски интереси. Дори само примерът с назначаването на посланик Кючуков в Лондон е достатъчен. Правителството на Борисов бе против него, но Първанов го наложи миналото лято след поредица от извиване на ръце. Една от сериите се разиграла в Евксиноград, където държавният глава си почиваше.
Никой досега не попита Първанов какво работи в последните девет години българското външно разузнаване. Какви са приоритетите на службата, какви са назначенията и преназначенията там? Негов личен паж ли е ген. Кирчо Киров или служител на цялото общество със заплата, формирана от данъци? Защо, дявол да го вземе, 21 години няма закон за разузнаването, а той, върховният главнокомандващ си мълчи?! Подло е такова мълчание, подло и антинационално. Ето ви кристален пример за двоен стандарт.
В сряда сутринта стана ясно, че президентът Първанов е в предизборна кампания. Досега обикаляше страната (в чужбина никой не го кани, освен на протоколни срещи, където дори родните камери не могат да скрият изолацията, в която се намира) да пропагандира и рекламира АБВ и себе си. От сряда влезе в кампания. Стана ясно също, че целта му е премиерското кресло. Той, разбира се, отрече енергично, но именно в това се съдържа доказателството. Защото той отричаше, че е бил на лов в Симитли, когато страната скърбеше за изгорелите българи във влака-факла край Червен бряг. После се оказа, че бил там. Отричаше да е стрелял по козел архар в Узбекистан, но се оказа обратното. Не признаваше и принадлежността си към ДС, пък после взе да се гордее с този факт. Отричаше до последно дори за АБВ. Изводът е, че отрича ли президентът нещо, значи е вярно.
В сряда Първанов не пропусна да клъвне и Иван Костов. Той, както и Асен Агов, били преди години смели борци против загнилия капитализъм, а днес се правят на първи демократи. Плоска аналогия, но тя винаги намира поддръжници и Първанов пуска стрелите на Амур точно в техните сърца. Не че Костов и Агов са политически херовимчета, но точно големият другар на Милошевич и Саддам да ги напада в полето на идеологическата мимикрия е доста естравагантно. Очевидно се налага да припомним, че Първанов е трупал трудов стаж единствено в някогашния идеологически храм - Института по история на БКП.
Изявата в сряда обаче имаше друга главна цел – Бойко Борисов и неговото правителство. България има слаб премиер, каза Първанов. След това с усмивка припомни, че Борисов е бил преподавател в Школата в Симеоново, обучен бил в тази школа. Днес обаче говорел за лустрация – колко смешно. Дори Божидар Димитров бил махан за многобройните си гафове, а не заради ДС, вметна уж между другото Първанов. Е, най-сетне и историкът ще може да се даде сметка какво мисли за него президентът, който той толкова години подкрепяше публично.
Всъщност президентът е прав. Остават му няколко месеца на „Дондуков” 2. Свикнал е с резиденцията в Бояна, с обслужващите го офицери от НСО, с бронирания Мерцедес, с протокола, с грижовния кръг около него, съветниците, преданите му (засега) олигарси. Ако не остане фактор в политиката - губи всичко това. Ще изчезнат дори най-сервилните слагачи. Дори самият Първанов е наясно колко далеч е от нивото на Маргарет Тачър, за да го канят да изнася лекции. Не е и Клинтън (освен ако не става дума за „тънката” част), за да организира мащабна и прозрачна благотворителна фондация. Ще замръкнат светлините и около „Българската Коледа”, а васалните медии, ще са вече в плен на други държавници. Няма да може да пътува и на олимпиади, нито да е в ложата на мачовете на националите по волейбол. Кошмар, който не дава покой на Първанов. И той е решен да се бори, да атакува, да громи, тези, които се съмняват в способностите и чара му. Средствата са без значение: Алексей Петров или БНТ – все едно.
Първанов и слугинажа край него обаче прекалиха в сряда. В желанието си да му изваят образ на благодетел на нацията, се стигна дотам, да бъде излъчаен репортаж за нерадостната съдба на малката Петя. Разплакана баба, болно красиво момиченце, разчуствани зрители – каква реклама за „Българската Коледа”. Ето това заиграване по бръснача на пошлостта и цинизма не биваше да допуска Първанов! Лъжат го тези, които му внушават, че подобни неща го превръщат в политически Голиат. А и би трябвало да знае как свършва в крайна сметка Голиат... Да обличаш политическите си напъни в дрехите на благотворителността е опасно начинание. Дори в България.
Бенетейската изява на президента Първанов със сигурност ще предизвика всякакви реакции. Първановите фенове тържествуват – вождът е в атака и громи враговете. Като не става Станишев, имаме си Първанов! Първанов forever! Има шанс тази държава: след социален президент да се уреди и със социален премиер. Ех тогава...
Ще се намерят и плювачи, разбира се. Техният рефрен ще е „Първанов go home”! Аргументи колкото щеш, не че ще бъдат чути.
Дано избирателите си напишат домашното, макар че това би било истинско чудо.
След като президентът си тръгна от студиото, в него влезе Владислав Тодоров (автор на „Дзифт”), който заговори за проекта „Цинкограф”. В него се разказвало за политик, който след като го напудрили в гримьорната, влязъл в телевизионното студио и пред камерите изповядал, че е бил агент на ДС. След това се самоубил.
Сюжетът няма шанс у нас, освен като литературен и филмов. Особено след като Първанов даде пример, че за разлика от всички съседи, българите сме се справили тихо, кротко и с разум с прехода. За себе си пък президентът каза, че бил верен на „Всичко е любов”. И се засмя лъчезарно. Каква позитивност!
Понякога се чудя, дали изобщо някой се интересува толкова много от изявите на политиците и коментарите около тях. Може би за живота ни е много по-важно „ренде „Вьорнер” за всяка домакиня”... В такива моменти винаги се появява един гласец, който нашепва почти любовно: Цинкограф, Цинкограф...
Борис Стефанов
