В изпълнение на разпоредените от служебния министър-председател Димитър Главчев спешни мерки за справяне с безводието в страната, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се състоя среща между служебните министри на регионалното развитие и благоустройство инж. Виолета Коритарова, на околната среда и водите Петър Димитров, на енергетиката Владимир Малинов и на икономиката и индустрията д-р Петко Николов.
В срещата, състояла се в сряда, участваха и ръководствата на Националната електрическа компания, Електроенергийния системен оператор, "Българския ВиК холдинг" ЕАД, зам.-министри и експерти от министерствата, съобщават от МРРБ.
На срещата беше обсъдена ситуацията с наложените водни режими в населените места, като бе отчетено, че сред основните причини за недостига на питейна вода е сериозното засушаване и повишаването на температурите. Според данните на Националния институт по метеорология и хидрология, 2024 г. е третата поред суха и гореща година, а месец юни е бил най-горещият от 1930 г. насам, като тази година периодът на засушаване е и най-дълъг, и продължава повече от три месеца. В резултат на това има спад на водните количества с 87% в Северна България в сравнение с миналата година.
В същото време експертът от сдружение "Балканка" инж. Димитър Куманов обясни пред ФрогНюз:
"Първо, трябва да се направи планиране и приоритизиране на местата, в които да се решат проблемите. В момента се разработват и са публикувани за обществено обсъждане новите Плановете за управление на речните басейни. Това са най-важните стратегически документи, в които могат да се опишат проблемите и да се заложат мерките за справянето с тези проблеми. Тези планове обаче са с ниско качество. В тях не са описани дори проблемите. Давам пример - не е описана кризата за водата в Перник през 2019 година, нито кризата за водата в Своге през август 2022 година, когато 12 хиляди души бяха без капка вода една седмица".
Ето какво още каза той:
"Принципът е в тези планове е да се дефинират и описват проблемите. На второ място се описват причините за тези проблеми и на трето - се включват мерки тези проблеми или да бъдат решавани, или да бъдат предотвратявани, за да не се повтарят.
Сдружение “Балканка” сме написали становище-възражение на тези планове. Предложили сме 100 мерки, 99% от тях са свързани пряко или косвено с опазването на водите, включително за напояване и за питейни нужди. Предлагаме ограничаване на сечите във вододайните зони, защото това е една от основните причини да нямаме води и все по-малко да може да разчитаме на такива водоизточници. Не казвам пълна забрана, само ограничаване. Предложили сме мерки за възстановяване на напоителните канали, за да се намалят загубите. Преди 3 месеца земеделските производители изпищяха, че нямат вода за напояване. Предложили сме ремонт, така че да се намалят загубите. Предложили сме мерки да се намалят кражбите. По напоителната система на язовир “Черни Осъм” например има над 1000 незаконни отклонения. Предложили сме подмяна на водопроводни мрежи - довеждащи, градски.
Бъдещето на водоснабдяването на България за най-важните цели, които са питейни и за напояване, никак не е розово. От 2005-2006 година насам в една немалка част от язовирите, построени за питейна вода и за напояване, направиха нови малки ВЕЦ-ове на частни лица. Дадоха възможност тези малки ВЕЦ-ове да източват водата от язовирите до определено ниво - това са “Бебреш”, “Тича”, “Жребчево”, “Копринка”. Пролетно време, когато трябва да се напълни язовирът догоре, е разрешено ВЕЦ-овете да източват водата до определен ниво. За останалата суха част от годината не остава язовир, пълен догоре, а около 2/3 от събраната вода остава за напояване и за питейни нужди. Законът за водите казва, че първо се удовлетворяват нуждите за питейна вода, после за земеделски нужди и накрая за енергетика. Тези въпроси трябваше да бъдат решени в Плановете за управление на речните басейни".
Намаление на обемите се отчита и на останалите водоизточници, посочват още от МРРБ. Като друга причина за безводието бяха посочени загубите на питейна вода по старите водопроводни мрежи в определени населени места, както и загубите за напояване по амортизираните напоителни системи.
От министерството отбелязват, че за справяне с проблемите и за свеждане до минимум на негативите за населението, продължава работата в авариен режим на всички държавни структури в координация с местните власти. За тази цел се създава работна група с експерти от всички ресорни министерства, която ще е и своеобразен координационен център, за да се постигне по-голяма ефективност на общите усилия на институциите. Тази работна група ще набележи както краткосрочни, така и дългосрочни мерки като част от национална политика за решаване на проблема с водоснабдяването на населението и напояването на земеделските култури.
Работната група ще има за цел да предложи конкретни решения за подобряване на ефективността и контрола, осигуряването на резервни водоизточници и приоритизиране на стратегически язовири, които трябва да се построят или рехабилитират, за да се гарантират водните запаси на страната за справяне с климатичните промени в следващите години. Ще бъдат анализирани и необходимите законови промени, тъй като водоснабдяването е стратегически сектор и част от националната сигурност. Ще се обсъди и изработването на цялостен хидромелиоративен анализ, който да покаже както вариантите за подобряване на водоснабдяването, така и нуждата от ремонт и строителство на нови изкуствени водоеми, посочва още от МРРБ след края на срещата.
