Когато щурмоваците на фюрэра дойдоха за мен да ме линчуват в Добрич на 7 март 2019 г. мнозинството медии, особено “големите”, не забелязаха наченките на “кристалната нощ”, разиграла се по подобие на нацистка Германия.
Видя им се прекалено дребно събитие. Някои путлеристи (почти) открито се зарадваха, че съм бил “разкъсан” от шпиц командата, изпратена от Варна и подкрепена от местни подобия на варненските фашизоиди.
Когато същите щурмоваци, вече оглавени лично от техния фюрэр Костадинов, броени дни по късно пак нападнаха друг автор в същата библиотека в Добрич и този път наистина успяха да му запушат устата, отново нямаше адекватен медиен, институционален и политически отзвук. При това ставаше вече дума не за някакъв си Иво Инджев, а за бившия председател на Народното събрание Александър Йорданов, преминал малко по-късно открито в лагера на ГЕРБ и избран с бюлетината от управляващата партия за евродепутат.
Когато година по-късно през 2020 година фашизоидите упорито дефилираха с партийното си знаме, брандирани по тоз начин единствени сред всички участници в демонстрациите, обръщах внимание колко недопустима е тази демонстрация за легитимиране на фашизоидите като демократи.
Когато техният фюрэр заплашваше с разправа по форумите “майкопродавците” това също не впечатли особено привържениците на теорията, че е по-добре да не му се обръща внимание.
Когато той започна да употребява открито нацистка терминология срещу “подчовеците” се опитах да привлека внимание към факта, че това е открита заемка от нацистката фразеология в Германия. Фюрэра беше окуражен и започна да натъртва върху езика на омразата срещу “подчовеците”, доволен, че маргиналните изобличения на фашизоидността му не дават никакъв резултат.
Пропускам още много други пропуснати възможности за съпротива срещу безнаказания марш на фашизоидите у нас, за да стигна до повода за този текст с днешна дата.
Едва сега фюрэра предизвика най-сетне значима реакция, когато варненските му щурмоваци от партията му щурмуваха група учители. Нарекоха ги “паразитиращи джендъри”, употребявайки ги като поредна, този път колективна мишена, на своя насъскващ език.
Ето че най-накрая преля чашата на поощряващото фшизоидността търпение. Надигнаха се за пръв път значими медийни реакции (например по БНР тази сутрин в предаване с водещ Ирина Недева) . Водещата по аудитория Нова телевизия също превърна темата във водеща (с водеща Лора Инджова). Не претендирам за изчерпателност, но тези два примера дават представа за факта, че медиите с влияние върху големи групи хора у нас най-после изоставиха пагубната тактика “хайде да не го рекламираме” (фашизма в местния му днешен вариант).
Опълчиха се с партийна декларация от ППДБ. И, о, какво прозрение, дори прокуратурата май дава признаци на пробуждане, разглеждайки сигнал срещу варненските въzрожденци.
Думата ми този път е за думата “паразити”. Евреите за Хитлер са „търтеи“ и „паразити“. Те създават държави в други държави с цел единствено да ги разложат.
Нацистката пропаганда в Германия заклеймява най-големия си измислен враг именно като “паразити”.
“Животът не си струва, ако не се бориш срещу паразитите, ненаситно пълзящи наоколо. Ние трябва и ще победим”. 28 септември 1944 г.
“Еврейският символ не напразно е червей…”, крещят антисемитските лозунги на нацистите.
Евреите помнят, но българите, толкова горди със спасяването на евреи, бяха загубили памет за нацистката измет.
Пропагандата на Гьобелс трябва да бъде припомняна, за да се види приликата на постулатите й със злословията на неговите последователи у нас в наши дни. Ето няколко примера от любимия на Хитлер карикатурист Julius Streicher в неговото издание Der Stürmer в периода 1923-1945 г.
За нацистите тогавашния “джендър” е бил евреин, който се домогва да омърси чистота арийците.
“Истинският германец” (с аналог “истинския българин” по мерките на днешните въzрожденци) носи изнемогващо на гърба си източен “подчовек” и западен “декадент” (“джендър” по аналогия).
Нацистите изобразявали идилични картинки на дечица, в името на които вършели престъпленията си- загрижени, както въzрожденците ни, за бъдещето на нацията.
Кои са следващите мишени, се питат вече мнозина. Дали пък няма да се окажат лекарите, професионално запознати с биологичните разлики между хората, които откажат да делят подрастващите и човеците изобщо на “пълноценни” и “джендъри”?
В СССР вече се е случвало. Червеният фашизъм набелязва там “белите престилки” като следваща колективна мишена на репресии и само смъртта на масовия убиец Сталин прекратява подготвяните процеси срещу лекари от еврейски произход.
По този повод е симптоматично, че тъкмо левичарите у нас мълчат съучастнически с въzрожденците. Защото и те са активни борци срещу “джендъризма” и това ги прави един отбор с побратимите им, определяни като “крайно десни”, т.е. като база за влияние на путлеризма навсякъде в Европа.
Иво Инджев, Facebook
