На Шипка е първият паметник, посветен на българските опълченци, до тогава сякаш забравени за сметка на безкрайно героизираните войски на Александър II. Паметникът беше символно „окупиран“ и присвоен. Макар да олицетворява свещената саможертва на българското опълчение, Шипка се превърна в част от проруската подмяна на българската идентичност. Нека не легитимираме „анексирането“ на ключови аспекти от националния ни разказ от страна на руската пропаганда! Паметникът на свободата е символ на българската саможертва и е светотатство това място да бъде изоставено и поднесено „на тепсия“.
На 26 август 1934 г., преди 90 години, е тържествено открит Паметникът на свободата на връх Шипка (Свети Никола), един от най-разпознаваемите символи на българския национален пантеон.
През 1920 г. останалите живи ветерани от българското опълчение от Руско-турската война (1877–1878) организират конгрес, на който решават да бъде построен паметник в Шипченския проход, увековечаващ тамошните решаващи боеве. Изграждането на монумента продължава близо десетилетие. Строежът на комплекса е изключително сложен и протича в тежки работни условия – камъните за мемориала са били транспортирани до върха с волски каруци. Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г. – на годишнината от Шипченската епопея. Същинският строеж започва през есента на 1926 г. и завършва през 1930 г. Паметникът е тържествено открит от цар Борис III на 26 август 1934 г.
Отдавайки почит на паметта на падналите в сраженията в Шипченския проход, монументът увековечава преди всичко безграничната саможертва на българското опълчение. Въпреки че в боевете участват войски и командване от царската руска армия, добре известно е, че най-голямата тежест през август 1877 г. пада именно върху опълченците. В продължение на десетилетия паметникът функционира като място на поклонничество, като пространство, където преклонението пред подвига на героите изгражда съществена част от българската национална идентичност и самочувствие.
За такива места знаменитият френски историк Пиер Нора въвежда понятието „места на паметта“ (lieux de mémoire), с което се обозначават ключови за една нация пространства (физически, но също символни), където националната памет се изгражда и възпроизвежда.
Паметникът на Шипка всъщност има още една, не по-малко важна роля, която често остава встрани от вниманието на историци и общественици – на практика това е първият паметник, посветен на българските опълченци, до тогава сякаш забравени за сметка на безкрайно героизираните войски на Александър II. По този начин мемориалът на Шипка нарушава монументалния монопол на руските паметници върху разказа за Освободителната война. Въпреки опитите за политически посегателства върху Шипка през годините, мястото все пак оставаше някак отвъд политическите дребнотемия, запазвайки неприкосновен непреходния образ на българския героизъм.
Тъкмо от тази гледна точка е логично изключително българският национален прочит на Шипка да бъде неоспорим. И поне до скоро беше именно такъв. През последните години обаче това място на национално самочувствие започна бавно да променя своята символика и съответно възприятия в обществото – паметникът беше символно „окупиран“ и присвоен от един неголям обществен сегмент, преповтарящ старите пропагандни клишета за „вечната дружба“ и манипулиращ исторически теми с цел въздействие върху политическото настояще на страната. По този начин, макар да олицетворява свещената саможертва на българското опълчение, Шипка постепенно се превърна в съставна част от символната топография на проруската подмяна на българската идентичност. Тенденцията се изостри особено след 24 февруари 2022 г., когато руската пропаганда в България достигна връхната си точка. Оттогава честванията на Трети март придобиха характеристиките на частно сборище на проруски партии и организации (по подобие на намиращия се отсреща връх Бузлуджа), а руските знамена видимо започнаха да доминират.
Сигурен съм, че сред вас има такива, които в предишни години са изкачвали връх Шипка по повод националния празник, и могат да потвърдят, че тогава руски знамена или нямаше, или бяха рядко изключение.
Важно е да се знае, че този процес на символна „русификация“ е напълно преднамерен и има за цел да обсеби основните пространства на българския национален наратив. Съвсем не е случайно, че още преди години т.нар. „Национално движение Русофили“ сложи именно Паметника на свободата като своя емблема. Изключително влияние върху обсъжданата подмяна има реториката на настоящия президент Румен Радев относно Шипка, Епопеята, Трети март и т.н. Може да сме напълно сигурни, че с приближаването на края на втория му президентски мандат (и съответно на официализирането на неговата предстояща партийна кариера) това говорене ще се усилва.
Като по-притеснителен обаче считам друг паралелен процес, а именно отдръпването на останалата част от българското общество от важни за нашата национална съвест топоси, какъвто несъмнено е Шипка. С такова действие българските граждани на практика легитимират „анексирането“ на ключови аспекти от националния ни разказ от страна на руската пропаганда. Ето защо считам, че пред онези български граждани, които претендират, че имат обществен ангажимент, пред онези, които твърдят, че няма по-прекрасно място на света от България, стои задача от фундаментално значение – да се противопоставят безусловно на руската подмяна на българския патриотизъм. Подмяна, която неизбежно води до неговото опростачване, често граничещо с гротеската. Не трябва да се позволява на руската пропаганда да паразитира върху българската история, да „окупира“ Шипка и други пространства от националния ни пантеон. Паметникът на свободата е символ на българската саможертва и е светотатство спрямо националната ни памет това място да бъде изоставено и поднесено „на тепсия“ на адептите на руско влияние. Бъдете сигурни – посегателството над българския национален наратив е най-силното оръжие на онези, обявили родината ни за „неприятелска страна“. Те го знаят отлично и затова инвестират най-много именно в това направление. Споделена отговорност на всички нас е да изчистим българския патриотизъм от руските манипулации и наслоявания. Да изградим един нов, просветен патриотизъм, в центъра на който стои националното достойнство и самоуважение, а не раболепие.
Макар малко по-встрани от темата на настоящия разговор, държа да отбележа, че е недопустимо също така Паметникът на връх Шипка – едно от ключовите места, символизиращи началото на модерната българска държавност – да бъде част от един „национален парк-музей“ с Бузлуджа – място, възхваляващо края на същата тази държавност.
Бог да пази България!
Д-р Евлоги Станчев, историк. Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
