"Франсоа Митеран е първият, който казва, че за да има траен, справедлив мир в Близкия изток, трябва да бъдат създадени две държави - една еврейска и една палестинска. За съжаление, тази формула вече се осъзнава като невъзможна от все повече хора в двете държави. Траен, справедлив мир, това което европейците десетилетия говорим, практически е невъзможен. Сегашните събития са нещо безпрецедентно - това е най-дългата война в Близкия изток. Можем да се стремим към крехката формула - примирие, което, за съжаление, ще бъде времето".
Това каза пред ФрогНюз арабистът и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.
Ето и цялото интервю:
Хизбула редовно разменя огън с Израел в подкрепа на Хамас, групировката твърди, че в неделя е изстреляла над 320 ракети срещу Израел. Израел отговори с нанасяне на удари по цели в Ливан. От 7 октомври насам наблюдаваме как едната страна в този конфликт атакува, другата отговаря и това се повтаря постоянно. Очаквате ли да се случи голямо разрастване на конфликта или динамиката на военните действия ще остане настоящата?
В ранните часове на неделя беше повишен военният сблъсък между Израел и Хизбула, който тече от 7 октомври насам. Имаше момент, в който виждахме 10 до 20 ракети и дронове, които си изстреляха от Хизбула и респективно имахме отговор от страна на израелската армия, като основните цели бяха военни, или както те казват - стратегически.
Израел, естествено, целеше позиции там, където са установките в Южен Ливан. Около 500 полеви командири и офицери от Хизбула са отстранени до този момент. Видяхме, че по време на този сериозен сблъсък всички установки с ракетите, които са били готови за изстрелване към Тел Авив, са били унищожени.
В същото време, критерият за разрастване на голяма местна регионална война - това е, ако има убити цивилни граждани на Израел. Това беше заявено от Израел още преди нанасянето на този удар. Това не се случи. От израелска страна има един убит и трима ранени в Нахария и то, защото при прихващането на ракета на Хизбула от Железния купол, осколките са паднали върху един от морските съдове на Държавата Израел. От страна на Хизбула има убит един командир от движението Амал и още двама, които са били действащи на терен. По-скоро претенциите на Хизбула, което е част от психологическата, от информационната война, са по-големи, отколкото реално се е случило.
Самият Хасан Насралла претендира, че те са изпратили ракета, която е стигнал на над 100 км. границата с Ливан на 1500 метра от Северен Тел Авив и са ударили седалището на прословутия Отряд 8200 - най-мощното киберзвено в израелското разузнаване. Счита, че то е равностойно на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Те могат да подслушват, да прихващат информации от целия Близък изток, дори в Европа, в Африка, в Азия. От израелска страна беше отречено, че такава ракета е пристигнала. Видяхме в социалните медии как една от ракетите на Хизбула удари една птицеферма, кокошки са били убити.
В момента виждаме завръщането на този сблъсък в обичайните, ако можем да кажем обичайни, размери. Още в първите дни след 7 октомври миналата година, след терористичния акт на Хамас, беше заявено, че Северният фронт за Израел, т.е. фронта с Хизбула, е субсидиарен. Хизбула помагат на Газа, те помагат на Хамас, но те не са водещи. Това, което Хизбула направиха в неделя е отговор на убийството на Фуад Шукр - вторият човек в Хизбула или шефът на военното крило.
Много от експертите считат, че в момента се наблюдава по-скоро една неорганизираност, една парализа на военната мощ на Хизбула, която наблюдавахме в неделя, именно отчитайки липсата на Фуад Шукр, който е един от създателите на Хизбула и който има огромен опит при ръководенето на военни терористични действия.
В Газа нещата са по-сложни. Там има директен преговорен процес, който за съжаление на този етап не може да се увенчае с успех. Виждаме колко са сложни комуникациите с Хамас и нейния лидер - дали той е в тунелите, дали е отгоре на тунелите. Разбираме съвсем наскоро, че САЩ са доставили на Израел радар, който прихваща човешко присъствие много дълбоко под земята. Нещата са изключително комплицирани. В сърцевината обаче стои освобождаването на заложниците. За наша голяма радост един заложник е бил освободен буквално вчера. Тоест - успява да бъде намерен от израелската армия. Друг ключов въпрос е бъдещето на Газа, кой ще управлява прословутия Филаделфийски коридор. Още много са въпросителните, но преговорният тур в Кайро приключи. Сега очакваме да се завърнем за пореден път за разговори в Доха, Катар.
Това е един триъгълник - Хизбула, Хамас, но и Иран. Нека да не забравяме, че Иран не се е отказал от респективно нанасяне на някакъв удар. Считам, че Иран ще възпроизведе това, което видяхме в средата на април с масирана бомбардировка. Това поставя под риск много от амбициите на новото правителство на Масуд Пезешкиан - какво ще предприемат, как ще отвърнат. В близките дни, може би седмици, ще видим пак този омагьосан кръг - Хамас, Хизбула и Иран.
Споменахте преговорите - дават ли резултат тези срещи? Как според Вас ще се стигне до някакво устойчиво мирно положение в Газа?
В моята книга “Израел между евангелизма и джаафаризма” много добре съм описал защо подобен тип примирие - траен мир, минава през създаване на две държави - което европейците предлагаме още от 80-те години. През 1982 година, Франсоа Митеран е първият, който казва, че за да има траен, справедлив мир в Близкия изток, трябва да бъдат създадени две държави - една еврейска и една палестинска, арабска.
За съжаление, тази формула вече се осъзнава като невъзможна от все повече хора в двете държави. Имаше едно изследване буквално преди няколко дни, в което се казва, че едва 20% от жителите на Израел вярват, че може да бъде изпълнена такава формула. От палестинска страна са 30%. Докато преди 6-7-8 години те са били някъде около 60% - говоря за палестинската страна. Сега практически нито една от двете страни не вижда перспективи. Траен, справедлив мир, това което ние десетилетия говорим, практически е невъзможен.
Това, към което се стремим, е едно примирие - това, което съществуваше след всяка една война между Хамас и държавата Израел. Виждаме, че на всеки 2-3 години има една голяма война. Това е един цикъл, в зависимост от вътрешнополитическите процеси. Тези две страни непрекъснато се сблъскват. Стигаше се до някаква формула за примирие. Тогава войните бяха кратки, най-дългата беше около 30 дни. Сегашните събития са нещо безпрецедентно - това е най-дългата война в Близкия изток. Можем да желаем, да се стремим към крехката формула - примирие, което, за съжаление, ще бе времето. Историята показва, че в Близкия изток не съществува нищо трайно, нищо устойчиво.
Илияна Маринкова
