В пространно интервю френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез разглежда проблемите на България и Румъния, свързани с влизането им в „Шенген”. Редакционна статия на вестник „Фигаро” също е посветена на този въпрос.
България и Румъния ще влязат в "Шенген", когато "ние имаме всички гаранции, парафирани и подпечатани, че са се справили с организираната престъпност и с корупцията и че техните граници ще бъдат добре пазени". Това заявява френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез за "Фигаро".
"Ако те бъдат готови до една година, нас това ни устройва. Ако бъдат готови едва след три години, тогава те ще влязат в "Шенген" след три години", казва Вокиез, който представя в интервюто си подробно мотивите на Париж и Берлин да се обявят срещу скорошното приемането на България и Румъния към Шенгенското пространство.
"България и Румъния имат призванието да влязат в крайна сметка в Шенгенското пространство. Те положиха значителни усилия, но трябва ли поради политически причини да се ускорява принудително ходът на нещата", пита френският министър. Той припомня, че влизането на двете балкански държави в Шенгенското пространство означава, че техните граници стават и границите на останалите страни от тази зона, в частност Франция. Това поражда два проблема, които трябва да станат предмет на истински европейски дебат, смята Вокиез. Първият въпрос е овладяването на потока от мигранти, като се има предвид, че 75 процента от незаконната имиграция в Европа преминава именно през тази югоизточна част на ЕС, подчертава френският министър. Той допълва, че другият важен въпрос засяга организираната престъпност, в частност трафика на оръжия и наркотични вещества.
Вокиез отчита, че България и Румъния са добре оборудвани в областта на граничния контрол и че са подобрили методите за извършване на този контрол. "Но дали това е достатъчно?", пита Вокиез и припомня, че Румъния са били намалени с 40 процента заплатите на служителите в митниците и граничната полиция. "Това не е най-добрата гаранция, че тези хора няма да се поддадат на корупцията", отбелязва френският министър. Този пример поражда, според министъра, и въпроса дали Букурещ и София са успели да изкоренят действително корупцията и престъпността. Той припомня, че доклад на Европейската комисия посочва, че в тази насока в двете страни все още има слабости.
"Шенген" функционира чрез една хиперповерителна база-данни. Какво ще стане, ако тя попадне в ръцете на организираната престъпност. Ако подобно нещо се случи, това ще бъде истински пробив в нашия механизъм на защита и за европейска сигурност", отбелязва Вокиез в интервюто. Той подчертава, че е в самия интерес на София и на Букурещ да влязат в Шенген действително готови, защото ако те бъдат приети, без да са наистина готови, то това ще накърни техния имидж и доверието в тях. Затова Вокиез предлага създаването на работна група, "колкото се може по-голяма, на европейско ниво, която да помогне на двете балкански държави през този период".
Министърът отрича твърденията, че решението на Париж е един вид наказателна мярка спрямо Букурещ в резултат на спора между двете страни по ромския въпрос от това лято. Той отбелязва, че реакциите на София и Букурещ срещу решението на Берлин и Париж не му се струват неуместни и казва, че ги разбира напълно.
"Това е много деликатен проблем за тези страни. Те разбраха, че вратата не е затворена пред тях, но че тя ще се отвори, едва когато ние ще бъдем сигурни, че няма да ни връхлети вихрушка", подчертава Вокиез.
Запитан дали решението във връзка с Шенген означава, че ЕС е прибързал сприемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. и че двете страни тогава не са били готови, Вокиез отговаря: "Не, не мисля. Но за сметка на това настоящото решение подчертава факта, че отсега нататък всички допълнителни етапи трябва да се опират на солидни бази, на технически и обективни критерии. Трябва да престанем да напредваме с пълна пара. В миналото ние напредвахме по принуда бързо, макар не всички да бяха готови. Понякога, несъмнено, се съгласявахме на разширявания и заради политически мотиви. Такова е и дълбокото убеждение на президента на Републиката (Никола Саркози)".
На въпроса дали от случващото се сега с България и Румъния може да се правят изводи и за бъдещи разширявания в ЕС и Шенген, Вокиез отбелязва, че онова, което е валидно за Шенген, е валидно и за ЕС.
"Не се прави разширяване, само за да се достави удоволствие на някоя страна, а защото тази страна е действително готова", заключава министърът по европейските въпроси на Франция.
По темата в. "Фигаро" публикува и редакционна статия на Пиер Руслен, който е заместник-главен редактор на френския всекидневник и отговаря за международните въпроси. Според Руслен ветото върху влизането на София и Букурещ в Шенген ще спре будещата безпокойствие прекомерно голяма толерантност на ЕС. Той допълва, че тук става дума не само за толерантност към двете конкретни страни, но и към други балкански държави, но подчертава, че "София и Букурещ влязоха в ЕС през 2007 г., без да изпълнят необходимите критерии и след това не постигнаха напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност".
Като пример за прекалената толерантност на ЕС към балканските държави журналистът посочва това, че все повече страни се освобождават от визи за ЕС. Той подчертава, че преговорите със Сърбия и Македония за еврочленство и предоставянето в скоро време на статут на кандидати за членство и на Албания и Босна и Херцеговина неизбежно поражда сред ЕС въпроса за ромите и за това как ще се спира потока от незаконни имигранти, като се има предвид, че три четвърти от незаконните имигранти в ЕС идват именно от Югоизточна Европа.
"Едно приканване към ред беше необходимо, преди Унгария да поеме председателството на ЕС с подчертан от нея приоритет за разширяването на съюза", казва Руслен. "Този приоритет след това ще бъде подет и от Полша, която ще бъде ротационен председател през втората половина на ЕС и която визира присъединяването на Украйна", допълва журналистът. Той припомня, че Хърватия пък иска да стане еврочленка през 2012 г., но все още не е решила проблема с корупцията.
"Време е да европеизираме Балканите, а не да балканизираме Европа", отбелязва заместник-главният редактор на "Фигаро" в редакционната статия.
