НОВИНИ


"Според закона съм никой за сина си, докато майката не реши друго". Съдът отказва Велико Минков да отглежда сина си сам

1 3222 29.08.2024

Съдът още не е решил виновни ли са Габриела Славова и майка ѝ - Красимира Трифонова, за убийството на Пейо Пеев. Съдебният процес се точи повече от половин година, а през това време Велико Минков успя да докаже с ДНК тест, че е баща на едно от децата на Славова. Месеци по-късно той продължава да води битка за това да отглежда сина си като пълноправен родител. Изглежда съдът не му позволява да го вземе вкъщи, като дори отказва да обсъжда този вариант.


„ДНК експертизата от месец май абсолютно еднозначно показва, че аз съм бащата. Въпреки това законът е такъв, че тази експертиза не води до нищо юридически. Това е просто доказателство, което може би някога ще се приеме от съда, ако бъде даден ход на делото. Детето е настанено при едни прекрасни хора – родителите на Пейо. Аз съм благодарен, че ми дават възможност да се грижа за сина си”, заяви в ефира NOVA Велико Минков.

 

Според неговия адвокат – Пламен Борисов,  Агенцията по социално подпомагане трябва да отправи искане до съда детето да бъде настанено при неговия биологичен баща.



Ето и какво пише Минков във Facebook:

 

"Преди няколко часа приключи откритото заседание в Софийски районен съд на делото, в което ДСП Красно село искат сина ми К. да бъде настанен за две години при родителите на Пейо. С aдвокат Пламен Борисов поискахме от съда да съм заинтересована страна в процеса и така да имаме право да искаме от съда Криси да бъде настанен при мен - все пак има отдавна ДНК експертиза, изготвена от МВР Бургас по делото за произхода.


Беше ни отказано. Не съм бил доказал по категоричен начин, че съм родител на детето, защото нямало още влязло в сила такова съдебно решение.


Съдът не се интересува от това, че делото за произхода се случва по общия исков процес на ГПК и реално МОЖЕ ДА ОТНЕМЕ ГОДИНИ да влезе в сила такова решение, защото обжалванията не спират, а решението може и вероятно ще бъде обжалвано и гледано на три инстанции.


Съдът не се интересува от това, че България е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето и такива ратифицирани международни договори според Конституцията стоят над вътрешното законодателство.


Припомням само релевантните части на Конвенцията:


чл. 3 (1) Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.


чл. 7 Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да познава и да бъде отглеждано от своите родители.


Спазването на горните разпоредби означава, че съдът трябва на първо място да прави това, което е добро за детето, а не да дава възможност на майката с безброй жалби да осуетява постигането му.


И ако в крайна сметка трябва да гледаме само родните закони... с този закон - толкова. Според него съм никой за сина си, докато майката не реши друго и съдът нищо не може да направи за товa".

 

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама