В рамките на днешното правителствено заседание Министерският съвет предстои да одобри кандидатурите за член на Европейската комисия от името на Република България, съобщиха от правителствената пресслужбата. Номинирани са Екатерина Захариева, Юлиян Попов, Виктор Папазов, Искра Михайлова, Драгомир Стойнев и Цветелина Пенкова, както и Велислава Петрова.
Кандидатът на ГЕРБ за еврокомисар е Екатерина Захариева.
Екатерина Спасова Гечева-Захариева е родена на 8 август 1975 г. в Пазарджик. Завършила е Езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик с изучаване на немски език. Тя е магистър по право на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", пише БТА.
През 2001 г. Захариева започва работа като адвокат. От 2003 г. е юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно и административно обслужване" на Министерство на околната среда и водите, където от 28 февруари 2007 г. е изпълняващ длъжността директор на дирекцията и неин директор от 1 април 2008 г. до 31 юли 2009 г. Захариева е била в три правителства на Бойко Борисов. Тя е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството от 6 август 2009 г. до 23 януари 2012 г. Министър на правосъдието е от 18 декември 2015 до 27 януари 2017 г. и е заместник министър-председател за правосъдната реформа и министър на външните работи от 4 май 2017 г. до 12 май 2021 г. Захариева е била главен секретар на президента Росен Плевнелиев от 23 януари 2012 г. до 13 март 2013 г. и началник на кабинета му от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. и от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г.
Тя е била и в състава на две служебни правителства. В правителството на Марин Райков е служебен заместник министър-председател и служебен министър на регионалното развитие и благоустройството от 13 март до 29 май 2013 г. В правителството на Георги Близнашки е служебен заместник министър-председател по икономическа политика и служебен министър на регионалното развитие и служебен министър на инвестиционното проектиране от 6 август до 7 ноември 2014 г. Захариева е била депутат в 44-ото Народно събрание от 19 април до 4 май 2017 г. и от 45-ото до 49-ото Народно събрание (2021-2024). От 19 юни 2024 г. е депутат в 50-ото Народно събрание. На 18 април 2017 г. тя е отличена с Почетния знак на Съюза на юристите в България за професионални постижения и активна съюзна дейност.
"Продължаваме промяната - Демократична България" предложиха Юлиян Попов да бъде следващият български еврокомисар.
Юлиян Попов е роден е на 21 септември 1959 г. в София. Завършил е „Българска филология“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е един от създателите на Нов български университет, а от 1991 г. – негов пръв изпълнителен директор и настоящ член на Настоятелството на университета. Преди това е работил като директор на литературния музей "Ангел Каралийчев" и редактор в списание "Факел".
От 1994 г. Попов живее в Лондон, Великобритания, където работи като журналист и консултант по институционалното развитие, политики на околната среда, климата и образованието. От 1997 г. той е почетен секретар на британската благотворителна организация „Приятели на България” („Friends of Bulgaria“), а по-късно и неин директор до 2019 г. От 2006 г. той е председател на Управителния съвет на Българското училище за политика "Димитър Паница". Бил е председател и на Управителния съвет на фондация "Елизабет Костова" и член на Настоятелството на Американския университет в България.
От 2008 г. Попов е главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа. През 2012 г. той участва в създаването на Тунизийското училище за политика в Тунис, създадено по модела на Българското училище за политика „Димитър Паница“, и е бил член на Стратегическия съвет на училището.
Два пъти Попов е министър на околната среда и водите - в служебния кабинет на Марин Райков от 13 март до 29 май 2013 г. и в правителството на Николай Денков от 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г. Попов е член на Европейския съвет за външни отношения, на Консултативния съвет на Climate KIC. Той е старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа. Два пъти Попов е класиран от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики. Автор е на публикации, посветени на устойчивото развитие, енергетиката, политиките на Европейския съюз и човешките права, публикувани във водещи български и международни издания, както и на книгата „Английска България или Швейцария на Балканите” (2005) и на романа „Островът на мъглите“ (2006). Съавтор е на книгите „Европейската супермрежа“ и „Дипломация в областта на енергетиката и климата“.
„Възраждане“ номинира Виктор Папазов за български еврокомисар.
Виктор Папазов е роден на 18 юли 1958 г. в София. През 1982 г. завършва специалност „Управление и планиране на националната икономика“ в Икономическия институт ВИИ „Карл Маркс“ (дн. Университет за национално и световно стопанство). През 1988 г. завършва и специалност „Управление и планиране на външната търговия“. Има специализации в Харвадския и Станфордския университет в САЩ и във водещи университети във Великобритания и Япония.
Той е основател на Първа българска фондова борса през ноември 1991 г. и неин изпълнителен директор. През 1995 г. Първа българска фондова борса се обособява в Българска фондова борса, на която Папазов е изпълнителен директор до 1998 г. На 21 декември 2001 г. той отново е избран за член на Съвета на директорите на борсата. Дотогава е управител на туроператора “Балкан холидейс сървисис”. През 2005 г. е избран за председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса. Той заема поста до 20 януари 2010 г., когато на извънредно Общо събрание на акционерите на борсата предсрочно е прекратен мандатът на Съвета на директорите. Бил е член на Съвета на директорите на Централния депозитар и член на Управителния съвет на Американския университет в България.
От септември 1996 г. до 2006 г. е хоноруван преподавател по капиталови пазари в Университет за национално и световно стопанство. На изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г. Папазов се явява като независим кандидат. От 2021 г. той е назначен за икономически съветник на партия „Възраждане“. През януари 2023 г. Папазов е избран за председател на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум за запазване на българския лев.
Искра Михайлова е предложението за еврокомисар на Делян Пеевски.
Искра Михайлова е родена на 7 септември 1957 г. в София. През 1980 г. завършва висше образование по библиотечни и информационни технологии в Санктпетербурския държавен институт по културата.
Професионалната ѝ кариера започва през 1980 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През 1995-1996 г. специализира в Немския библиотечен институт и към Държавния департамент на САЩ, след което е главен експерт в Министерството на културата. През 1998 - 2001 г. е главен експерт в Национална агенция „Сократ“. В периода 2001 – 2009 година Михайлова е част от екипа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където от 2001 г. до 2005 г. е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от 2 септември 2005 г. до 5 юли 2009 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Била е депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013 г.) и 42-ото Народно събрание (21-29 май 2013 г.) от Движението за права и свободи, където е председател на Комисията по околната среда и водите и член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. От 29 май 2013 г. до избирането ѝ за депутат в Европейския парламент през 2014 г. е министър на околната среда и водите. Като евродепутат е заемала различни позиции. Била е председател на Комисията по регионално развитие (REGI), а от 2019 г. е вицепрезидент на Групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент.
Драгомир Стойнев и Цветелина Пенкова са кандидатите на БСП за български еврокомисар.
Драгомир Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е магистър по икономически политики от Университета Париж 1 Пантеон - Сорбона, Франция. Бакалавър по икономика от университета Париж Х Нантер, Франция. Стойнев е бил министър на икономиката и енергетиката от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. в правителството на Пламен Орешарски. През 2008-2009 г. Стойнев е икономически съветник на министър-председателя Сергей Станишев. През този период той е бил и член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Стойнев е ръководил Съвета по социална политика към Националния съвет на БСП. Той е бил член на Изпълнителното бюро на БСП и заместник-председател на Националния съвет на БСП.
Стойнев е депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013 г.), в 42-ото Народно събрание от 21 май до 29 май 2013 г. Депутат е и от 43-ото до 49-ото Народно събрание (2014-2024 г.). От 19 юни 2024 г. е заместник-председател на 50-ото Народно събрание и народен представител.
В 41-ото Народно събрание Стойнев е бил председател на Комисията по труда и социалната политика, в 44-ото - председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, в 46-ото - заместник-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, в 47-ото - председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, в 48-ото и 50-ото - заместник-председател на Комисията по енергетика. В 44-ото и 47-ото Народно събрание той е бил заместник-председател на Парламентарната група "БСП за България“. Стойнев е и дългогодишен председател на парламентарната Група за приятелство България – Франция.
Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 г. в София. През 2013 г. завършва „Международна икономика“ и „Мениджмънт и финанси“ в Университета “Бокони“ в Милано, Италия, както и „Бизнес администрация“ в Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. През 2014 г. завършва магистратура по „Финансова икономика“ в Оксфордския университет във Великобритания. От януари 2003 г. до юни 2009 г. Пенкова е асистент преводач в „Мирта Медикус“, а от юни 2008 г. до август 2009 г. тя е консултант в застрахователната компания Ай Ен Джи. През 2010 – 2011 г. Пенкова е анализатор по проучванията в „Егон Зендер интернешънъл“ в Будапеща, Унгария, а в периода от август 2014 г. до декември 2016 г. е анализатор в дирекция „Капиталови пазари“ в Кралската банка на Шотландия в Лондон, Великобритания. От януари 2017 г. работи в Отдела за бизнес развитие, стратегия и връзка с инвеститори в „Хайфин капитал мениджмънт“ в Лондон, Великобритания.
От 2 юли 2019 г. Пенкова е член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. От 9 декември 2021 г. тя е заместник-председател на делегацията в Парламентарната асамблея за партньорство между ЕС и Великобритания. На 16 юли 2024 г. Пенкова е избрана за президент на Европейския енергиен форум. Тя е първата жена, която заема поста, и първи представител на социалистите в 20-годишната история на Европейския енергиен форум - най-голямата енергийна европейска организация с нестопанска цел, развиваща тристранния диалог между законодателната власт, енергийните оператори и изпълнителната власт.
На 23 юли 2024 г. Пенкова е избрана за първи заместник-председател на Комисията по производство, изследвания и енергетика в Европейския парламент. Кандидатурата ѝ за еврокомисар е издигната от Изпълнителното бюро на БСП на 28 август 2024 г., ако България получи ресор „Енергетика“.
"Има такъв народ" предложи Велислава Петрова за еврокомисар.
Велислава Петрова е родена през юни 1990 г. в Сандански. През 2013 г. завършва „Вирусология и имунология“ в Университета в Бристол, Великобритания, а през 2017 г. придобива докторска степен по „Биологични науки, вирусология и имунология“ в Университета в Кембридж. Петрова продължава научната си дейност по нова стипендиантска програма на института „Сангър“ към Университета в Кембридж, където в началото на 2019 г., работейки като генетик в института и биомедицински изследовател в King’s College, става известна, доказвайки, че вирусът на морбили, причиняващ дребната шарка, атакува имунната памет на човешкия организъм и води до имунна "амнезия", която прави боледуващите по-уязвими към други инфекции. Същата година е работила по проект на Програмата на ООН за борба със СПИН, чиято цел да е помогне за развитие на устойчиво здравеопазване в Африка.
Петрова работи в сферата на здравното законодателство за Глобалния алианс за ваксини и имунизации (GAVI). През 2021 г. тя е отличена в конкурса „Най-изявени млади личности“ (The Outstanding Young Persons – TOYP) за България в категория „Иновация в медицината“. Конкурсът се организира от националните Junior Chamber International (JCI) организации в над 100 държави от целия свят. От август 2020 г. до юни 2021 г. тя е експерт по оценка на риска от бедствия към Групата на Световната банка. През 2020-2022 година Петрова е работила в Женева, Швейцария, над редица проекти за засилване на партньорствата между Европа и Африка за постигане на целите за устойчиво развитие.
От 7 януари 2022 г. Петрова е заместник-министър на външните работи в кабинета на Кирил Петков, като запазва поста си и в служебното правителство на Гълъб Донев от 2 август 2022 г. Освободена е на 13 юни 2023 г. Понастоящем тя е главен програмен директор и директор „Биотехнологии“ на Международния център за бъдещите поколения в Брюксел, Белгия.
