"Макар конституционният текст да казва, че частната собственост е неприкосновена, правото на собственост не е абсолютно. Не е абсолютно, защото то може да бъде ограничавано с цел да бъдат защитени по-висши интереси или други основни права. Има конкуренция между правото на собственост върху автомобила по принцип и правото на живот и неприкосновеност на човешкото тяло спрямо други хора. С автомобила може освен да се увреди личното здраве и да се отнеме живота на водача, да бъдат травматизирани или да бъдат лишени от живот други участници в движението".
Това посочи конституционалистът доц. Наталия Киселова пред ФрогНюз.
Ето и цялото интервю:
Казусът около неотнемането на автомобила на Ивайло Цветков-Нойзи от съда провокира дебат дали отнемането на автомобили, както е след поправките от миналата година, при доказано управление на автомобил след употреба на алкохол или наркотични вещества, са в разрез с Конституцията или напротив. ВКС иска от Конституционния съд да реши дали се нарушава правото на собственост чрез отнемане на автомобил или съответно изплащане на неговата стойност при установяване на престъпление. Когато е установено, че някой е извършил престъпление с присъда - шофирал е под някакво въздействие, той е опасен на пътя. Кое право е по-голямо в такъв случай - правото на собственост върху автомобил или правото на живот на останалите участници в движението, което той застрашава?
В този казус има конкуренция на две основни права. Едното е правото на собственост върху автомобила, ако говорим за собственик. Тогава, когато е ползвател, интересите на собственика са защитени, но ползвателят трябва да плати равностойността - това от една страна. От друга страна, дали във всеки един случай собственикът или ползвателят може да управлява моторното превозно средство, дори и тогава, когато е под влияние на алкохол и наркотици.
Когато се иска отнемане на автомобила, законодателят е предвидил това да е кумулативно - когато има употреба на алкохол или наркотици, да има и отнемане, в полза на държавата. А дали това засяга правото на собственост и е прекомерно наказание - има две гледни точки.
Законодателят е възприел, че правото на собственост се подчинява на разбирането да не се извършват нови престъпления с моторното превозно средство. Докато и съдът, и Наказателната колегия на ВКС считат, че това наказание е прекомерно - да се отнема в полза на държавата превозното средство, което е послужило за престъплението. Тук не говорим за другите усложнени престъпления, при които освен употреба на алкохол или наркотици, ще има и материални щети, ще има засягане живота и здраве на други хора.
Конституционният съд ще трябва да се произнесе дали това е прекомерно наказание - освен основното лишаване от свобода за определен срок и глоба, това ще се яви трето наказание. Глобите са ниски като размер, но също се налагат. Това се явява трето наказание - отнемане в полза на държавата превозното средство, което е послужило за престъплението. Затова и съдиите считат, че е прекомерно.
За споменатия случай - той (Нойзи, бел. ред) сключва споразумение с прокуратурата, което означава, че е признал вината си. Районният съд му налага 10 месеца лишаване от свобода условно и 3 години изпитателен срок. Лишен е от право през половината от времето да управлява автомобил. Наложили са наказание лишаване от свобода условно и административно наказание да не управлява автомобил. Въпросът е по отношение на третото наказание - дали то е прекомерно наказание, да се отнеме автомобила.
Какво ни казва практиката от законите в други европейски държави при подобни казуси?
Автомобилът е предмет, движима вещ. Тогава, когато се извършват престъпления с движими вещи, и другите наказателни законодателства допускат да бъдат отнети в полза на държавата или да бъдат конфискувани. Нашият законодател е възприел един подход, с който превантивно да се възпират хората да се качват на автомобилите си след употреба на алкохол или наркотици, с цел да не бъдат впоследствие отнемани автомобилите в полза на държавата. Това е била идеята. И там, където има вече извършени престъпления и се отнема, това да бъде като урок за другите.
Правото на собственост абсолютно ли е?
Макар конституционният текст да казва, че частната собственост е неприкосновена, правото на собственост не е абсолютно. Не е абсолютно, защото то може да бъде ограничавано с цел да бъдат защитени по-висши интереси или други основни права.
Така има конкуренция между правото на собственост върху автомобила по принцип и правото на живот и неприкосновеност на човешкото тяло спрямо други хора. С автомобила може освен да се увреди личното здраве и да се отнеме живота на водача, да бъдат травматизирани или да бъдат лишени от живот други участници в движението.
И Конституцията, и практиката в Конституционния съд допускат ограничаване на правото на собственост, особено на движими вещи, какъвто е автомобила. И това е трябвало да бъде преценено - да се уеднаквят наказанията, да не бъдат лишаване от свобода, глоба и отнемане, а например глобите да бъдат премахнати. Но това е въпрос на законодателна целесъобразност, а не на противоконституционност.
Въпросът с движимото имущество и с недвижимото имущество се разрешава по един и същи начин. В разбиранията на Конституцията по отношение на недвижимата собственост има по-големи гаранции, разбира се, защото е по-скъпа. Това, което е използвал например немският законодател, е, че частната собственост задължава. Собственикът - това е изведено на конституционно ниво в немския основен закон от 1949 година - трябва да упражнява правото си на собственост върху своите вещи така, че да не вреди на другите собственици, на другите хора. Защото не бива правото на собственост да се извежда в абсолют над всички останали права. В края на краищата, животът и здравето са по-важни от собствеността.
Самото управляване на моторно превозно средство след определена концентрация на алкохол или наркотици в кръвта се установява с проба. Има случаи, в които водачът отказва тест.
Отказът да се извърши проверка за употреба на алкохол или наркотици е отделно престъпление. Там се констатира отказът и лишаването от свобода в по-кратък срок, но пък глобата е по-висока.
Конституционният съд предстои да реши казуса с отнемането на автомобили, има такова заведено дело - Дело №15 от 15 април 2024 година. Подател на искането за него е Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд на Република България. Какво решение очаквате?
Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния касационен съд на Република България е оспорило четири разпоредби. Тази, за която говорим, е една от четирите.
Първо, няма срок, в който Конституционният съд да се произнесе. По-важно дело беше това във връзка с конституционните промени, предполагам, че по тази причина не са се произнесли още.
Според мен Конституционният съд ще стъпи на своя предишна практика - че когато става дума за ограничаване на основни права, и това е допустимо с присъда, е въпрос на законодателна целесъобразност, така че Народно събрание може да предвиди и такъв тип наказание - отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство или неговата равностойност.
Какво смятате за самото намерение на законодателя в този случай - дали то има солидна логика зад себе си и върви в добра посока в крайна сметка?
Проблемите на пътя, войната на пътя трябва да бъде борена с различни инструменти. Тоест не е достатъчно само след като някой употреби алкохол или наркотици, и това е констатирано, да се отнеме автомобила. Това не е единственият начин за противодействие на множеството катастрофи със смъртни и травматични случаи. Така че - това е една от мерките. Въпрос на по-задълбочен обществен анализ е какви други превантивни мерки трябва да има, за да не сядат зад волана лица, които не могат да владеят автомобилите. Това е една от мерките, не може да е единствена.
Илияна Маринкова
