Героят от боевете при Плевен, Стара и Нова загора, Казанлък и Шипка по време на Руско-турската освободителна война Александър Батенберг става първият български княз. Като такъв той подкрепя Съединението от 6 септември 1885 г. и си навлича гнева на руския цар Александър III, син на Цар Освободител. Русия изтегля своите офицери от България и подтиква Сърбия да започне война срещу българите.
Младият княз Александър I Батенберг не се поколебава нито за миг и застава начело на българските части при Сливница. Така той става единственият главнокомандващ в Европа извоювал категорична победа над вражеска армия, сражавайки се заедно с войници и офицери. До него срещу сръбската армия и за българската кауза се бие и неговият брат Франц Йосиф.
Славата на Батенберг бързо минава границите на новото българско княжество, а медиите във Франция, Австрия, Великобритания, Германия и др. го наричат ласкаво „детето на Европа“. Това вбесява Русия, която бърза да организира преврат начело с русофилите в София за сваленото на княза. На нея и трябва задунайска губерния, а не независима и обединена България. Това пише самият Александър III в кратка бележка до Батенберг.
Но да се върнем към епопеята при Сливница.
„Ако успея да концентрирам войската на едно място, ще бъдем в състояние да унищожим Сърбия и да изтръгнем накрая признаването на Съединението от Турция“. Това пише на родителите си княз Александър Батенберг в нощта на 1 срещу 2 ноември 1885 г. В писмото той описва предвоенната ситуация със Сърбия и отношенията между сърби и българи и споделя, че от 6 септември, деня на Съединението, е непрестанно в добро настроение.
„Не се страхувам от войната, защото не се боя от смъртта. Готов съм да умра и с радост бих се освободил от проклетото си положение в София, но само ако от моята смърт последва полза за България. Нека след това споменът за мен не им дава мира, докато не обединят родината си.“
В 2 часа през нощта Батенберг дописва писмото си, когато получава декларацията, с която Сърбия, несъгласна с провъзгласеното Съединение, ни обявява война.
„Дано Бог ми помогне, аз ще изпълня своя дълг. Позор, вечен позор на тази братоубийствена война!“, завършва писмото си князът.
Войната започва в 6 часа сутринта, а княз Батенберг насочва цялата армия към Сливница.
„Войници! Покажете нашата храброст, смажете врага, който подло и дебнешком нападна народа ни…Напред, братя, и Бог да ни помага и ни подари победа!“, обръща се князът към войската и народа с манифест от Пловдив. Войската посреща с възторг обявяването на войната, а където князът мине, народът го посреща с „ура“ и „Бог да бъде с тебе“. На 3 ноември князът е посрещнат в София с голям ентусиазъм, а следобед митрополит Климент отслужва молебен.
На 4 ноември княз Батенберг заминава за Сливница с думите: „Моята войска, без всяко съмнение, стои много по-високо от сръбската“. Там е посрещнат с възторг, а щаб на нашата войска се превръща една стаичка в селския хан, в която князът не може да се изправи в цял ръст, а обзавеждането е походно легло и няколко трикраки стола. Бойните действия при Сливница започват на другия ден. По време на сраженията Батенберг е там, където опасността е най-голяма. Спи на голата земя, споделя с войниците глада. През нощта, когато войниците спят, той готви тактиката за битката.
В хода на войната, виждайки, че губят при Сливница, сърбите се отправят към Брезник-Перник. Научавайки за плановете им, Батенберг се връща в София, за да планира отпора при Брезник.
„Моето убеждение е това, че един княз трябва да се намира там, където грози най-голяма опасност за народа и страната му“, казва Батенберг.
Решителната битка е на 7 ноември. Българските войски от десния фланг атакуват височината Три уши при Сливница. Превъзходството е на страната на сърбите, но българите с много героизъм овладяват височината. Сърбите атакуват по отслабения български център, но в боя влизат части от левия фланг на войската. Сръбската войска отстъпва и до края на деня българите навлизат в сръбска територия.
Този ден князът се връща в Сливница привечер, когато сраженията са приключили. „През цялата вечер князът бе в лошо настроение. Очевидно, той се сърдеше на себе си, че в деня на една блестяща победа той отсъствува от Сливница.“, пише Симеон Радев.
Българската войска превзема Драгоманския проход и Драгоман е превзет на 10 ноември, на 11-ти Цариброд, на 15-ти Пирот.
Европа научава за победата на българите от белгийския вестник „Indépendence Belge“, а материалът е изпратен от лекаря д-р Роа, лекувал войниците на бойната линия. После западна преса пише за победата на българите и титулува княз Александър Батенберг "Сливнишкият герой".
Стъпването на българите на сръбска територия хвърля в отчаяние сръбския крал Милан и той заявява, че ще абдикира. Това кара австрийският пълномощен министър в Белград граф Рудолф фон Кавенхюлер да отиде в българската главна квартира и да предложи на княз Батенберг примирие.
Батенберг отговаря, че съжалява за нещастията, предизвикани от войната, но българските войски трябва да влязат в Ниш, защото Европа по-лесно ще склони да признае Съединението. Кавенхюлер заплашва княза, че в този случай по пътя към Ниш ще срещнат австрийските войски, а после добавя, че влизането на австрийски войски в Сърбия ще бъде сигнал за влизане на руски войски в България, а това ще коства трона на Батенберг. Не е известно какво е отговорил Батенберг, но след този разговор той преустановява бойните действия и изпраща следната депеша: „Предвид колективната нота на представителите на Великите сили и на декларацията на графа Кевенхюлера, който ни се представи от страна на Господаря си и заяви, че ако ний напреднеме още един километър, императорско-австрийските войски ще преминат в Сърбия и следователно вместо сръбските войски ще срещнем австрийските и, най-после, като взех в съображението, че с победоносното си влизане в Пирот нашата военна чест е спасена и репутацията на войската ни е обезпечена, съгласих се да заповядам да се спрат неприятелствата и после да се открият преговори за условията на примирието.“
По предложение на Австрия се създава международна военна комисия, която заминава за Пирот, за да определи условията за примирието. Комисията се състои от военните аташета на Силите във Виена, в нея няма нито български, нито сръбски делегати. Българското правителство приема комисията с резерви. След пет заседания тя решава примирието да трае до 17 януари 1886 г., и ако не се сключи мир, да се удължи; войските да се изтеглят всеки в своята територия; границата да служи като демаркационна линия, като се образува неутрална зона 3 км. навътре в територията на двете държави; както и начини на размяна на пленници и излъчване на делегати за сключване на мир.
Княз Батенберг получава от великия везир Кямил паша телеграма, че само Турция като сюзеренна държава може да води преговорите за мир със сърбите и иска от него да му съобщи "най-подходящите условия за окончателното въдворение на мира". Ядосан, Батенберг отклонява това намерение, но следва втора телеграма, с която великият везир съобщава, че в София ще пристигне Маджид паша – висш чиновник от Министерството на външните работи на Турция, за да се споразумее с него как ще се преговаря за мир. Князът отговаря, че няма нужда от такъв делегат, тъй като условията, които ще предложи на Сърбия, не нарушават с нищо Берлинския договор.
На 14 декември княз Батенберг се връща победоносно в София начело на войската. Князът винаги подчертава, че не той, а героите от Сливница са извоювали победата.
Мирът е подписан на 3 март 1886 г. – датата на подписването на Сан Стефанския мирен договор, а Съединението фактически е признато на 24 март 1886 г. с подписването на Топханенския акт между Великите сили и Турция, с който се урежда статутът на Източна Румелия.
Ваня Костадинова,
newme.bg
