Според сръбския министър на околната среда и благоустройството Оливиер Дулич участието на Сърбия в АЕЦ „Белене” в този момент е нереално. Това заяви той заявява в интервю за белградската агенция „Бета”. По думите му дебатът за участието в проекта повече се е водил в медиите, отколкото в правителството.
Дулич смята, че Сърбия не трябва да обмисля участието в проекта, докато не използва всички ресурси от възобновяемите източници на енергия. „Сърбия трябва да разгледа възможността да допълни енергийния дефицит с възобновяеми източници на енергия”, изтъкнал Дулич.
На 8 ноември, по време на посещението си в Букурещ, българският премиер Бойко Борисов даде на Сърбия и Хърватия срок до 12 ноември да отговорят официално дали ще участват в проекта “Белене” с оглед посещението на руския министър-председател Владимир Путин в София на 13 ноември.
Белградският вестник “Блиц” съобщи, че Борисов е изпратил на сръбския президент Борис Тадич и на хърватския премиер Ядранка Косор официални писма, призовавайки техните страни с дялове от 1, 1,5 или 2 % да участват в проекта за атомната централа. Според думите на Бойко Борисов участието на Хърватия и Сърбия би направило този проект по-прагматичен, тъй като когато се изгради АЕЦ „Белене“, пазарът ще бъде осигурен.
Първоначално от сръбското Министерство на енергетиката заявиха, че не са получили писмото, но гледат позитивно на всички регионални проекти. Ден по-късно сръбският министър на енергетиката Петар Шкундрич потвърди, че страната му е заинтересована да участва в изграждането на атомната електроцентрала в България. Взимането на решение за такава важна инвестиция изисква време, изтъкна обаче той. Според “Блиц” Сърбия ще се опита да увеличи дела си в бъдещата атомна електроцентрала от предложените 1-2 процента до най-малко 5.
От своя страна премиерът на Хърватия Ядранка Косор каза, че Хърватия няма да участва в проекта за АЕЦ „Белене”. „Ние няма да участваме в този проект… Ние имаме собствена енергийна стратегия, по която работим и в момента. Имаме и други енергийни проекти, които бяха представени неотдавна“, каза още Косор. Според нея отказът от участие няма да повлияе на отношенията между Хърватия и България. „Ще продължим с приятелските си отношения с България и аз благодаря на София за тяхната категорична подкрепа за членството ни в ЕС“, каза Ядранка Косор, цитирана от държавната агенция Хина.
В крайна сметка на 23 ноември българската правителствена пресслужба информира, че сръбският министър-председател Мирко Цветкович е изпратил писмо до Бойко Борисов, в което посочва, че Сърбия е заинтересована да участва в строителството на АЕЦ „Белене” като един от инвеститорите. В писмото си Цветкович изразява желанието на министерството на енергетиката на Република Сърбия да се запознае с документацията по проекта АЕЦ „Белене”, а компетентните органи на сръбската страна да вземат окончателно решение за участие в реализацията на обекта. По разпореждане на Бойко Борисов Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябваше да предостави на сръбските си колеги необходимата информация в най-кратък срок.
Българският министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви, че очакваме и Македония да вземе решение дали ще участва в строителството на “Белене”. Той е изпратил официално запитване по този въпрос на вицепремиера на Македония Владимир Пешевски. „Първо казват „да“ и дали ги интересува да говорим по конкретни цифри, след това се случват и разговорите“, обясни Трайков.
На 30 ноември България и Русия постигнаха споразумение и дадоха ход на проектна компания от инвеститори в атомната централа „Белене“, в която влизат “Росатом”, НЕК, финландската компания „Фортум“ и френската „Алтран технолоджис“. Предвидено е НЕК да притежава 51% от капитала на проектната компания за изграждането на АЕЦ „Белене“ при основаването й, съобщи след подписването министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. На този етап е ясно, че „Алтран технолджис“ ще притежава 1% от компанията, „Фортум“ ще притежава между 1 и 25%, но засега предлагат да участват символично с 1%, а останалата част от акциите ще бъде собственост на „Росатом“.
