Лошите и преструктурирани кредити нараснаха минимално с 0.5% в края на юни спрямо същия период на миналата година, след като стабилната тенденция на намаление от декември 2020 г. бе прекъсната през февруари 2024 г. това показва месечният анализ за развитие на българската икономика, публикуван от Министерство на финансите.
Средната лихва по новите потребителски кредити леко се понижи през юни с 11 б.т. до 8.89%, като понижението се дължеше както на заемите в евро, така и на тези в лева. Лихвеният процент по новите жилищни кредити остана почти без промяна на ниво от 2.53%. В същото време, средният процент по кредити за фирмите леко се повиши, с 18 б.т. спрямо предходния месец до 5.03%.
Не така обаче стоят нещата с лихвите по депозитите, като среднопретеглената възвръщаемост на новите срочни депозити и на фирмите, и на домакинствата се понижи с 14 б.т. до 2.11%. Понижението беше основно по-линия на по-високите проценти по депозитите на фирмите, докато тези на гражданите нараснаха с 31 б.т.
Кредитите за домакинства продължиха да нарастват (с 19% на годишна база при 18.8% през май), докато индикаторът за доверие на потребителите продължи да се подобрява, а средната работна заплата за страната ускори номиналния си растеж през второто тримесечие.
Увеличението на кредита за домакинства бе движен отново както от потребителските, така и от жилищните кредити. И двата типа кредити се повишиха на годишна база, съответно с 14% и 24.8%, при 13.9% и 24.4% месец по-рано.
Заемите за фирмите нараснаха с 8.5%, при 8.4% в края на май. Фирменият овърдрафт продължи да се ускорява, като се увеличи с 11.4% на годишна база, при 10.3% през предходния месец, докато кредитите с матуритет над една до пет години и тези над пет години леко забавиха растежа си.
