Православната църква отбелязва на 14 септември Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква - чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
Всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части. Едната останала в Йерусалим, другата изпратили в Рим, а трета - в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
На днешния ден хиляди миряни се събират на Кръстова гора с молитва за чудо.
Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
