Германия започна на 16 септември засилени проверки на паспортите по всички свои сухоземни граници, за да намали нерегулярната миграция.
Досега само пътуващите, влизащи през източните и южните сухоземни граници, бяха проверявани. Сега, северните и западните граници също ще бъдат подложени на контрол, включително тези с Дания, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Франция, Такива мерки трябва да бъдат изключение в рамките на ЕС, но германската полиция ще наблюдава всички сухоземни граници на страната поне за следващите шест месеца, съобщава DW.
Германия се намира в центъра на Шенгенската зона, която включва 29 европейски страни, премахнали вътрешните гранични проверки, като паспорти са необходими само на външните граници и на летищата. Новите гранични проверки могат да доведат до смущения в движението на хора и стоки. Полският министър-председател Доналд Туск обвини Германия, че застрашава цялата Шенгенска система със своите нови всеобхватни проверки.
Шенген: Контролите като „последна мярка“
По правило вътрешни гранични проверки в Шенгенската зона се провеждат само при определени условия. Въпреки това, държавите-членки сами решават дали тези условия са изпълнени и трябва единствено да уведомят Европейската комисия в Брюксел. Европейският съюз може да издаде порицание за подобни гранични проверки, но досега никога не го е правил. Вместо това, той обикновено подчертава, че граничните проверки трябва да останат „последната мярка“, както наскоро отбеляза говорителката на Европейската комисия Анита Хипер. Освен това, проверките трябва да бъдат временни и да продължават максимум до три години, съгласно новоизменения Шенгенски граничен кодекс. Германският вътрешен министър Нанси Фезер оправда решението на Германия с претоварената система за убежище и високия брой нерегулярни мигранти.
Стотици изключения в Шенген
Германия не е единствената в разширяването на граничния си контрол през последните години. Осем други членки на Шенген в момента проверяват вътрешните си граници. От 2006 г. досега е имало общо 441 уведомления за мерки за контрол в държавите от Шенген, като Франция е на първо място. След ислямистките терористични атаки от 2015 и 2016 г. правителството на Франция си запази правото да контролира постоянно всички сухопътни граници. Тези проверки бяха многократно разширявани с променящи се оправдания като заплаха от тероризъм, миграционен натиск, руски шпионаж или големи спортни събития. Германия също така контролира границата си с южната си съседка Австрия от 2015 г., заявявайки, че иска да намали риска от тероризъм и броя на търсещите убежище, влизащи в страната. Австрия използва същите оправдания, за да контролира границите си със Словакия, Чехия, Унгария и Словения.
Граничният контрол достигна своя връх по време на пандемията от COVID-19 преди четири години, когато почти всички страни от Централна Европа се опитаха да се борят с разпространението на вируса чрез паспортен контрол и частично затваряне на граници. Тези усилия създадоха дълги задръствания и недоволство сред пътуващите и превозвачите на товари.
Произволни проверки по магистралите
Според държавния вътрешен министър на Бавария Йоахим Херман проверките между южната германска провинция и Австрия например ще бъдат ограничени до визуални и случайни проверки по магистралите. Това означава, че всъщност не всички пътници трябва да представят паспортите си.
Вместо това само превозни средства, които изглеждат подозрителни, ще бъдат изключвани от движението. Възможни са и проверки по главните пътища, каза Херман, но не денонощно. Един немски полицейски синдикат се оплака, че полицията не разполага с персонал, който да извършва последователни проверки по страничните пътища, като каза, че силите вече са пренапрегнати и са необходими 5000 допълнителни служители, за да изпълняват контролните задължения. Ръководството на федералната полиция обаче не е съгласно и Министерството на вътрешните работи на Германия настоява, че има достатъчно налични сили. Министърът на вътрешните работи на Люксембург Леон Глоден каза пред DW, че Фейзер го е уверил, че проверките няма да пречат нито на трафика и ежедневието, нито ще се извършват по мостовете към страната.
Няма влизане, няма убежище
Фезер иска да използва новите проверки, за да спира хора, които се опитват да влязат в страната без разрешение. Те могат да бъдат отказани на границата, ако не поискат убежище. Въпреки това, ако на границата бъде направено искане за убежище, германските власти трябва да проверят дали страната е отговорна за обработката му или дали лицето не е можело вече да кандидатства за убежище в друга страна от ЕС. Лицето може да бъде върнато в държавата, в която първоначално е кандидатствало за убежище, съгласно Дъблинския регламент на ЕС. Процедурите често отнемат месеци, а Фезер настоява за ускоряване на запитванията в базите данни на ЕС за убежище и преговорите със съответните държави-членки. Според федералната полиция, между януари и юли 2024 г. 34 000 души са се опитали да влязат в Германия, като около 17 000 са били отказани директно на границата. Останалата половина са били допуснати в страната за обработка по Дъблинския регламент. Миналата година полицията е задържала 127 000 души на границата, които са се опитали да влязат без разрешение. Четвърт от тях са били отказани още на границата.
Унгария реагира
Унгария, която в момента председателства Съвета на ЕС, излезе с пренебрежително изявление относно германския граничен контрол чрез офиса на правителствения си говорител. Години наред Унгария беше критикувана за твърдата си позиция срещу нелегалната миграция, се казва в изявлението на говорителя Золтан Ковач.
„Но сега, когато Германия обявява плана си за повторно въвеждане на контрол по вътрешните граници, изглежда, че онези, които някога отхвърлиха нашия подход, са направили пълен кръг. Странно как няколко години – и миграционна криза – могат да променят мнението си, нали?“
