Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен ще разпредели длъжностите в новия си екип на 17 септември. Страните от ЕС се надяват избраните от тях кандидати за еврокомисари да заемат престижни постове.
Ето някои от ключовите фигури, които ще влязат в състава за втория 5-годишен мандат на Фон дер Лайен, начело на ЕК:
Кая Калас: Топ дипломат на блока
Бившият естонски премиер вече е номиниран от лидерите на ЕС за следващ ръководител на външната политика на блока. Това поставя яростния поддръжник на Украйна начело в решаващ момент.
47-годишната Калас, която е критик на Русия, има лично отношение към Кремъл, тъй като собствената ѝ майка е била депортирана в Сибир от съветските власти след Втората световна война. Неотдавна самата тя беше включена в списъка на издирваните лица в Русия.
Възприемайки войната в Украйна като екзистенциална заплаха за родината си, „желязната лейди“ на Талин се очаква да се съсредоточи върху подкрепата за Киев.
Стефан Сежурне: Смяна в последната минута
Отиващият си френски външен министър Стефан Сежурне замени в последния момент досегашния комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон, който напусна поста след спор с Фон дер Лайен.
Пред 39-годишния Сежурне стои тежката задача да влезе в обувките на предшественика си. Досегашният външен министър е верен съюзник на президента Еманюел Макрон и вече има богат опит в преговорите по коридорите на властта в Брюксел.
Сежурне оглавяваше центристката група на президента „Обнови Европа“ в Европейския парламент, преди да стане първи дипломат на Франция през януари.
Тъй като Париж се стреми към сериозна роля в управлението на индустриалната стратегия, Сежурне ще бъде разглеждан като важна подкрепа от страна на Франция срещу германската доминация в Брюксел.
Рафаеле Фито: надеждата на Мелони
55-годишният министър по европейските въпроси на Италия е човек, за чийто комисарски пост усилено настояваше италианският премиер Джорджа Мелони, която се опитва да увеличи своята тежест в ЕС.
Но спекулациите, че кандидат от нейната партия „Италиански братя“, може да стане един от ключовите подопечни на Фон дер Лайен, бяха отхвърлени от центристки и леви депутати от ЕС.
Опитен министър, който познава добре Брюксел, Фито е работил и при Силвио Берлускони и е смятан за един от по-умерените членове на правителството на Мелони.
Избиран е три пъти за депутат в ЕП, преди да се присъедини към администрацията на Мелони през 2022 г., натоварен с управлението на италианския дял от огромния план за възстановяване на ЕС след COVID.
Тереза Рибера: Зелена кралица
Министърът на екологичния преход на Испания Рибера е дългогодишен природозащитник, известен с уменията си за водене на преговори и експертните си познания в областта на климата.
Медийната 55-годишна звезда е близка със социалистическия премиер на Испания Педро Санчес и е спрягана за един от основните ресори като икономическата трансформация, околната среда или конкуренцията.
Горещ привърженик на „Зелената сделка“ - амбициозния план за превръщане на ЕС в неутрален по отношение на въглеродните емисии до 2050 г. - у дома Рибера насърчава развитието на водородната енергия и забранява лова на вълци.
Твърдата ѝ позиция често я поставя в конфликт със земеделските производители, а противопоставянето ѝ на ядрената енергетика предизвиква недоволството на държавите от ЕС, включително Франция.
Пьотр Серафин: Фиксиращият агент на Полша
Добре позната фигура в Брюксел, Серафин е близък довереник на полския министър-председател Доналд Туск, като ръководеше кабинета му, докато Туск беше председател на Европейския съвет.
Понастоящем той е посланик на Варшава в ЕС, а в момента се обсъжда ключовата му роля като нов ръководител на бюджета.
Ако бъде избран, това ще затвърди още повече нарастващата тежест на Полша в ЕС и ще постави Варшава в най-добра позиция, когато се стигне до преговори за следващия бюджет на блока.
Оливер Вархей: човекът на Орбан
През последните 5 години като комисар по разширяването и съседството на ЕС, унгарецът Оливер Вархей си спечели немалко врагове.
Като приближен на премиера Виктор Орбан, той неведнъж е обвиняван, че е спирачка в колелата по въпросите от стремежа на Украйна за членство до подкрепата за палестинците.
Очаква се този път 52-годишният комисар да заеме по-малко влиятелна роля и ще се изправи пред трудно изслушване за утвърждаване в Европейския парламент - особено след като беше хванат да нарича евродепутатите „идиоти“.
