Повишаването на линията на бедност от догодина за пореден път предизвика обществен дебат. От 2025 година тя ще стане 638 лева, а сега е 526 лева. Мнения сблъскаха синдикалисти, бизнесмени и икономисти. Според едните заради сивия сектор няма как да знаем броя на хората, които имат нужда от социална подкрепа, според другите този брой е твърде голям, за да се бори с вдигане на прага на бедността.
"Почти 1 млн. души в България получават пари на базата на линията на бедност", заяви икономическият съветник в Българската стопанска камара (БСК) Щерьо Ножаров. На базата на линията не бедност се определят редица други плащания, обясни той. "Те са на хората с ТЕЛК, на деца и ученици от уязвими групи. Общо на около 730 000 души се плащат пари, които се изчисляват на основата на линията на бедност", каза икономистът в ефира на NOVA.
Работодатели и синдикати за пореден път спореха за прага на мизерията. Бизнесмените смятат, че прагът за догодина е адекватен, но настояват при определяне на социални плащания да се оценява и производителността на труда.
„И казваме - ако им дадем повече пари, те ще работят по-добре. Ами в съдебната система с години се увеличават парите. И по-добре ли работят, бизнесът по-доволен ли е от съдебната система”, запита икономистът Щерьо Ножаров.
Синдикатите обаче имат отговор. Според тях работещите бедни в България са толкова много, че вдигане на линията на бедност дори с 1000 лева пак няма да промени картинката.
„Ако бройките в България са двама, линията на бедност дори да е 1000 лева, държавата ще намери пари да им плати всички социални плащания. Но тук говорим за половината домакинства в България, то това е проблемът”, каза Атанас Кацарчев, икономист от КТ „Подкрепа”.
Ръстът на линията на бедността с над 100 лева е ясен показател, че доходите на домакинствата в България вече се изравняват и дори изпреварват инфлацията.
„Доходите на домакинствата достигнаха разходите на домакинствата. Това означава, че линията на бедност се движи с общото ниво на доходите у нас”, смята икономистът Стоян Панчев.
След обявяването на прага на бедността се чуха и критики, че въпреки увеличението от над 20%, този праг все още е много нисък. По думите на директора на стартъп асоциация Добромир Иванов заради големия дял на сивия сектор не се знае какви са реалните доходи на хората.
„Даването на социални плащания на парче на дадена група от хора много рядко работи ефективно понеже, когато кажем 1 млн. души - кои реално имат нужда и кои нямат”, запита Иванов.
