София присъства често в поезията на Иван Ланджев. На празника на града споделяме три от неговите стихотворения, в които живее духът на столицата.
Иван Ланджев, "Дойче веле". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Terza Sofia
Последната птица тепърва излиташе
от твоя балкон. Аз погледнах, видях
как острите покриви режат от Витоша
парчета, а долу е бедност и прах.
Работници карат с количката лафове
и плавно ги пускат. Наляво от тях
дървото се буди, превръща се в Дафне
и хуква назад - да се върне при Феб.
Не помня кой беше го казал, но прав е:
навсякъде всичко прилича на теб.
И всичко умира от смях, че живее –
животът е весел вертеп,
обаче не казвай на никой къде е.
Адресът от вчера за днес не важи.
Последната птица дано не пропее,
та тайно животът да продължи.
***
Приблизителен сонет
Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите
навътре в оглупялата глава.
Каквото си разбрал дотук, е чернова.
На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:
сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.
Окото недовижда цялата нелепост.
Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.
От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,
отложена за вдругиден е кражбата на огъня.
Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.
***
Чет Бейкър
Ти имаш дарба
да забравяш,
имаш тъничка
хартиена ръка.
Разполовяваш
сънища
отдавна.
Бавно
връщаш
малката стрелка.
Минутите
при тебе се прибират
след разходката си
в паметта.
Не зная
пазиш ли
бижутата,
привързваш ли се
към неща?
Надявам се да видиш
най-красивите места.
Желая топло време
и спокоен сън.
Носѝ подробна карта
на злините вън.
И нека весел вятър
да насочва твоя кораб.
Усмихни се днес, когато
побеждаваш в спора.
И когато губиш също –
няма да ти навреди.
Срещни се с много
интересни хора.
После и от тях
си отиди.
Разгледай
всичките музеи.
Напълнѝ догоре
със изкуство
тая празнота,
за да не зее.
Татуирай тялото, да не е
пусто.
Снимай и рисувай.
Пей –
но ти избирай песента.
Аз няма да рискувам
и да спомена Чет Бейкър,
есента
и дървените пейки.
Входната врата.
И няма да напомням
оня път
във кехлибара на момента,
Вонегът,
говоренето,
ние –
обща плът.
Кръжат
софийските линейки
като лешояди.
Ти внимавай
и не стой задълго
по площадите,
не ставай
очевидна плячка.
Няма как да знаем
плана на предачките,
кога е
обедната им почивка,
твърда ли е нишката
на Клото
и каква е
канавата на живота.
Черен ли е, или бял?
Когато пак се видим
на Кристал,
ще ти се сторя малко блед.
Защото Бог обича всички,
аз – напротив – само теб.
И прочие баналности.
Прахът е намек за история,
за връзки, каузалности,
а може би това, което
не напуска стаята –
това си ти.
И делникът навярно е безкраен,
my funny valentine.
Каквото досега е
оцеляло,
то е късно да умре –
то е умело
закъсняло.
На същия принцип
и аз съм добре.
Щастлив съм,
че в твоето име
все още
няма тире.
Щастлив съм
за твоите възгледи
обновени
и за света като цяло.
За днешното време,
за редките видове –
застрашени и не-
застрашени.
Бъди щастлива и ти
за мене.
Стани
на Слънцето протеже.
От сърце поздравявам
всичките ти мъже
и слизам до магазина –
щастлив – да си купя
евтино вино,
някакъв плод
и късо, щастливо
въже.
