Очертаващата се безапелационна победа на ГЕРБ на изборите за държавен глава се дължи на тоталната пасивност на опозиционните партии, смята директорът на МБМД Мира Радева. “Не ГЕРБ са много силни, а другите не искат да си свършат работата. Опозиционните партии дремят”, допълни тя. Необявяването навреме на кандидатите също играе в полза на управляващите и гарантира почти “служебна победа”.
Според данни на МБМД ако изборите за президент бяха днес, 29.2 % от българите биха гласували за кандидата на ГЕРБ, който и да е той. 9,4 % от анкетираните ще застанат зад излъчената от БСП кандидатура, едва 3 на сто неотлъчно ще подкрепят номинацията на Синята коалиция.
Участниците в изследването са “гласували” и за конкретни личности, като тестваните имена са тези, които са най-спрягани в публичното пространство, обясни Радева. “Ако политическите партии си бяха – както това се случва на Запад – определили кандидатите поне година преди изборите, щяхме да можем да тестваме реални фигури”, допълни тя.
Резултатите показват, че с най-голяма подкрепа се ползва Кристалина Георгиева. 30 % от анкетираните биха предпочели тя да влезе на “Дондуков” 2. С 2 % зад нея изостава Бойко Борисов. Вътрешният министър Цветан Цветанов отстъпва на трето място със 16 на сто. За Волен Сидеров, който на предишните избори стигна до балотаж с Георги Първанов, сега биха гласували само 3 % от българите.
Според Мира Радева обаче нито един от тримата, които заемат челните места в класацията, няма да се кандидатира за президент. “Може да се окаже, че на терена ще излязат съвършено нови, непопулярни лица. И това по традиция може да се случи юли-август”, коментира тя, правейки паралел със ситуацията преди предходните избори за държавен глава.
В края на 2010 г. обаче не предстоящите избори – президентски и местни, вълнуват най-много хората. За повечето българи най-големите проблеми на страната са икономически. На челните две места в класацията са поставени безработицата и ниските доходи. На трето и четвърто място са лошото управление и корупцията. Едва 3 % от анкетираните определят като основен проблем престъпността, която в годините между 1992 и 1998 е била №1 според 70 на сто от българите.
Ако в началото на 2010 г. 27 % от хората са смятали, че положението в страната ще се подобри, то в края на годината процентът на оптимистите пада до 13. За сметка на това тези, според които ситуацията тепърва ще се влошава са се увеличи от 27 на 41 %. За около 40 % от анкетираните нищо няма да се промени през следващата година. “В рамките на една година делът на оптимистите спада два пъти. Хората се чувстват доста притиснати икономически и това се отразява върху цялостната картина на обществените нагласи”, коментира данните Мира Радева.
Спрямо предходната година в края на 2010 г. се наблюдава спад на общественото доверие във всички държавни институции и политици, отчитат от МБМД. “Много редки изключения са запазване на позициите или ръст”, отбеляза Радева. Най-нехаресваната институция е Народното събрание, при това на доста ранен етап от мандата си. Парламентът драматично губи доверието на хората от 34 до 18 %, като недоверието нараства до рекордните 77 %.
За 12 месеца президентството като институция загубва 16 %, като сега 29 на сто от анкетираните имат доверие в него. За същия период недоверието се е увеличило с 14 пункта до 65 на сто. Доверието в правителството също се е свило от 49 на 31 на сто. 10-процентов спад има и при полицията. Одобрението към органите на реда е 36 % срещу 57 % неодобрение. Дори доверието в Православната църква спада от 48 на 36 %. “Единствените, които не губят много доверие, защото то по принцип е ниско, са ДАНС, съдът и прокуратурата”, обясни Радева, като допълни, че това са резултати на един доста обезверен народ.
На първо място в персоналната класация е еврокомисарят ни Кристалина Георгиева, която се радва на 48 % доверие. В рамките на една година президентът губи 16 % доверие, а премиерът – 19 %. Въпреки това Бойко Борисов продължава да бъде по-одобряваната политическа фигура с 44 %. Запазват позициите си Йорданка Фандъкова, Сергей Станишев, Ахмед Доган. Единственият с положителна динамика в обществените нагласи е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.За изминалата година спада и доверието в министрите. Най-видим този процес е при Цветан Цветанов, Вежди Рашидов, Божидар Димитров и Маргарита Попова. В края на 2009 г. 61 % са вярвали на вътрешния министър, а година по-късно процентът е 43 %. Със стабилни позиции са министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев и на външните работи Николай Младенов. С най-висок процент недоверие хората се отнасят към финансовия министър Симеон Дянков (73 %), следван от Тотю Младенов и Вежди Рашидов с по 68 %.
В унисон със спада на доверието в министрите, намалява и положителната оценка на работата на целия кабинет. През месец декември 2010 г. 35 % от българите смятат, че настоящото правителство е като предишното. 32 на сто го оценят като по-добро, а 26 – като по-лошо. 52 % от хората са склонни да критикуват работата на кабинета, като основните забележки са свързани с лошата социална политика, ниските доходи, лошата пенсионна реформа, лошото управление, недостатъчната компетентност и хаоса. Едва 4 % от критиките са насочени към проблеми с корупцията.
Най-силните сектори в работата на правителството са борбата с престъпността, националната сигурност и пътната инфраструктура. Най-зле кабинетът работи в сферите на здравеопазването, социалната политика, доходите, пенсионната реформа, образованието и правосъдието.
Сравнението с предходните три правителства на същия етап от управлението им показва, че доверието в кабинета на Бойко Борисов е съизмеримо с тези на Станишев и Сакскобургготски – съответно 31, 27 и 30 %. След първата си година и половина на власт правителството на Иван Костов се е радвало на 46 % доверие спрямо 41 на сто недоверие. Недоверието в кабинетите “Борисов”, “Станишев”, “Сакскобургготски” е съответно 65, 65 и 61 %.
С 44 % доверие самият Бойко Борисов е значително по-популярен и от Сергей Станишев (30%), и от Симеон Сакскобургготски (33%), но е доста близко до стойностите на Иван Костов през 1998 г. – 40 %. “По това време имаше други личности в кабинета на Костов – Богомил Бонев, Надежда Михайлова, които имаха далеч по-висок рейтинг. Иван Костов не беше най-популярната политическа личност към онзи момент”, припомни Мира Радева.
