Известният българин, кръстен на Паганини, дописва рок операта „Дракония”
Николо Коцев е един от най-успелите в чужбина наши музиканти. От години той и неговата спътница – тв водещата Дона Петкова, пътуват между Финландия и България. В момента пак са в родината, където ще посрещнат в семейна среда Бъдни вечер, а после заминават за о. Оланд, където се намира вторият им дом. Тази година бе особено плодоносна за Николо. Заедно с групата си „Брейзън Абът” той изнесе няколко концерта в България. В Античния театър в Пловдив публиката дори успя да чуе 10 минути от втората му рок опера – „Дракония”, по чието завършване работи в момента. На една сцена с именития българин бяха още сънародникът ни Нелко Коларов от Варна и великият Джо Лин Търнър. Първата рок-опера на Николо Коцев - „Нострадамус”, придоби световна известност. Музикантът е автор и на класическа опера, с която е бил открит първият оперен театър в столицата на о. Оланд.
интервю на Еми Мариянска
- Николо, постигнал си много наистина...
- Не съм кариерист. Хубавото е, че и двамата с Дона си приличаме в това отношение. Работата ни създава удовлетворение, стараем се да мислим положително, да работим онова, което ни харесва и да се обграждаме с духовни хора. Научихме се да не се хвърляме в прибързани приятелства. Ако ня¬кой ни разочарова, възпитано се отдръпваме. Слава Богу, има хора, с които ни е приятно да общуваме – и тук, и там, на острова.
- Дона с теб ли е сега в България?
- Да, тя получи предложение да води формат за българи в чужбина по БНТ Сат. Вече записа няколко предавания. Двамата непрекъснато пътуваме между България и Финландия. Още не сме взели сериозно решение да се установим за постоянно тук, но може и това да стане. Умувам върху продуцентска дейност у нас, макар много от приятелите ни да ме отказват. Моят брат например, който също беше в чужбина, си купи жилище в Хасково и сега живее там. И двамата обичаме България
Концертите ми тая година тук бяха истински празник за мен. Радвам се, че нашата публика първа чу 10 минути от рок операта ми „Дракония”, върху която работя в момента. Свирих и на цигулка в Пловдив. Заснехме концерта с видеокамери. Наистина беше страхотно. Когато завърша операта, вероятно пак ще искам да споделя радостта си първо с родната публика. Догодина на 6 юни ми предстои годишнина – ставам на 50. Искам да направя един голям концерт в България, съвместен на групата ми и български изпълнители.
- Относно продуцентството, не знам как би се справил - има много злоба и завист в музикантската ни гилдия...
- Не мисля, че трябва да мислим и да говорим така. Има много ценни хора сред българите. Ще ти кажа и още нещо. Тук всички ругаят политиците, чиновниците, роптаят срещу безпаричието и т.н. Но навън пък има нещо друго, което действа абсолютно демобилизиращо и деструктивно. Там всичко ти е толкова подредено и „по конец“ организирано, че ти няма за какво да си размърдаш мозъка. Това прави малко лениви и инертни хората. Нещо, което не е присъщо на твореца, на търсещия човек. Обичам динамиката в живота. Тя е силна провокация за творчество.
- За какво се разказва в новата ти рок-опера?
- За едно красиво момиче, превърнато от зли същества, подобни на т.нар. рептилии – полудракони- полухора, в златна монета. Героите ми са приказни, взаимствани от фолклора но още работя върху психологизма на действието. Най-вероятно, за разлика от приказките, перата ми няма да има хепиенд. Има облог да се събере всичкото злато на света, а това създава негативни мисли. Аз самият се отнасям към парите само като към средство и спазвам принципи при ползването им. Напр. не мога да давам рушвети. Мога да заплатя двойно за дадена услуга, но не и да дам рушвет. Наскоро ми се случи да узаконя нещо, което се бавеше неизвестно защо. Нямаше никакви основателни причини. Отидох при съответните чиновници и просто им заявих, че ако очакват рушвет, няма да го получат. Бързо разбраха какво седи зад думите ми и си свършиха работата.
- Дона с какво се занимава във Финландия?
- Островът, на който живеем, се намира между Финландия и Швеция, но си е малко провинциално място. Дона първо научи шведски. Но не така перфектно, че да може да работи като водеща в местната телевизия. Хубавото е, че тя е човек, който винаги е в хармония със себе си - знае точно какво да направи, за да се чувства добре. Тръгна с лекота и от България, въпреки че бе толкова известна тук. Малко хора са способни на такива решения - повечето биха се разколебали от риска.
- Е, твоята поява в живота й определено е изиграла роля за това. Ще се жените ли?
- Не че не стои в плановете ни, но не сме го обсъждали като нещо наложително. Много вероятно е скоро да сключим църковен, а не граждански брак.
- Истинското ти име Николо ли е?
- Да. Кръстен съм на Паганини, а брат ми е Антонио – на Вивалди. От музикантско семейство сме. Наскоро се наложи да ходя до Пазарджик, където съм роден, за да поправя една чиновническа грешка - бяха ме записали Никола и това повличаше проблеми.
- Ти свириш и в групата на Робин Гиб...
- И аз, и Нелко свирим в групата. Но моята група си е „Брейзън Абът”. Когато я създадох, идеята ми беше да бъдем само студийни музиканти. Да правим албуми и да ги продаваме. Сега виждам, че бъдещето е в концертите.
- Ти си естествен човек, не се надуваш от това, че си толкова успял...
- Такова поведение не ми е присъщо и не го одобрявам и при другите. Дразня се, когато някой се чуждее, само защото е живял зад граница.
- Е, тук имаме и обратния „ефект“ - старците от Консерваторията май много-много не искаха да ти дават докторската титла...
- Имаше нещо такова, но вече съм го забравил. Научих се да не се гневя, а да посрещам негативизма с усмивка. Доказано е от опита, че действа. Всичко това е вече зад гърба ми и аз съм вече доктор по музикознание – защитих дисертацията си. Не мисли обаче, че подобно отношение е характерно само за България. И във Финландия,понеже там пък преобладават русите, а аз съм „черната овца”, не винаги съм успявал от раз. Ще ти дам и пример. Когато трябваше да открият оперния театър с класическа опера, писана от рок-музикант като мен, и там имаше хора, които не приемаха такова предизвикателство. Но го преодоляха и оперният спектакъл се игра 9 пъти при невероятен успех. Публиката аплодираше на крака. Стана така, че дори ме представиха на първата дама на Финландия.
