"В Сърбия тече процес на милитаризация. Връщането на наборната армия в Сърбия води и до връщане на военната служба в Хърватия, член на НАТО. И Косово започва сериозно да се замисля за въвеждането на военна служба. Край Ниш има руско-сръбски хуманитарен център. Според независими експерти това е център за електронно наблюдение и подслушване на България и Косово. Кремъл би използвал своите пионки в региона, за да създаде напрежение в постюгославското пространство, за да изнесе част от вниманието от действията ѝ в Украйна, от руската инвазия в нея".
Това каза пред ФрогНюз Николай Кръстев, балкански анализатор и журналист от БНТ. Специален пратеник по време на военните действия в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Северна Македония.
Сърбия връща задължителната казарма за мъжете, струва ми се обаче, че в сръбските медии няма големи реакции - така ли е?
В Сърбия повечето медии, до които имаме достъп, са медии, близки до управляващите в Белград. Те доста сериозно информират, че няма рискове от връщането на наборната армия в Сърбия. Има и гласове, които не са много щастливи от връщането на наборната армия в Сърбия. Това, което става там, е сериозно и заслужава да бъде анализирано допълнително. В Сърбия обаче медийната картина е такава - 95% от медиите са близки до управляващите в Белград и един много малък, минимален процент, са независими сайтове, печатни издания, две телевизии, които не подкрепят тази политика и водят по-независим и критичен курс към управляващите.
Казвате - сериозно е това, което се случва. Какво точно имате предвид?
Аз гледам от българска гледна точка. Когато около нас някой връща редовната казарма, независимо дали става дума за две години, или за 12 месеца, когато някой сериозно се превъоръжава, когато сключва военни сделки с Русия, Китай, Турция, но и Франция, когато в близост до българо-сръбската граница се водят военни учения, това безспорно трябва да приковава вниманието ни. Не, защото Сърбия ще нападне в България, далеч съм от тази мисъл, но когато някой дрънка оръжие до българската граница, ние трябва да бъдем внимателни. Трябва да попитаме Белград защо правят това - от България ли се пазят, от някой друг член на ЕС и НАТО ли? Да, Сърбия е със статут на военно неутрална държава от 2008 година, когато беше приета тяхната Конституция, но тогава се питаме защо е необходимо всичко това.
Има два логични отговора. Единият е, защото неутралността е скъпо нещо и за неутралност се плаща висока цена - физическа, икономическа. Вторият вариант - търси се вътрешно оправдание за вътрешната аудитория да се стои в тази ситуация. Остава да видим, но за нас това е малко неестествено, при положение, че Сърбия няма врагове в лицето на България, Румъния, Унгария, Хърватия, Северна Македония, дори Босна и Херцеговина. Изключение вероятно е само Косово, но и Косово, което е по територия е несъизмеримо по своите размери, не може да е риск за западната ни съседка Сърбия.
Вашата трактовка каква е - защо се връща наборната служба в Сърбия?
Възприемем го по-скоро като част от елемента на милитаризация на Сърбия. Бяха купени допълнителни въоръжения, ще бъдат купени 12 френски военни самолета Рафал. Преди няколко години в Сърбия бяха доставени руски военни самолети и танкове. Сърбия има военен договор с Русия за доставката на въоръжение. Един голям брой танкове бяха подарени на Сърбия от Путин преди няколко години. Това, което наблюдаваме в Сърбия е, че в нея тече процес на милитаризация. Връщането на наборната армия в Сърбия води и до връщане на военната служба в Хърватия, член на НАТО. И Косово започва сериозно да се замисля за въвеждането на военна служба. Превъоръжаването се изразява и в това, че преди известно време ракети с малък обсег на действие бяха купени от Сърбия. Срещу кого ще бъдат насочени тези ракети е друга тема. Затова казвам, че ние трябва да започнем да се интересуваме истински защо нашата западна съседка се въоръжава толкова категорично и кое налага това нещо да се случва.
Какво бихме могли да направим като държава по отношение на това превъоръжаване?
Можем по линията на неформалната дипломация, през нашите партньори, да упражняваме влияние върху Сърбия, да питаме, да се интересуваме защо се налага подобно нещо. Европейският съюз и НАТО също могат да се поинтересуват, защото НАТО има свой контакт със Сърбия. До не много отдавна България беше контактна точка на НАТО в западната ни съседка. Добре е да знаем защо това се прави, кой стимулира подобно действие.
Истината е, че и други съседи на Сърбия се притесняват от тази милитаризация, опасяват се накъде може да тръгнат процесите. Безспорно Косово също е притеснено от случващото се в Сърбия. Виждаме и непрекъснатите призиви на лидера на сърбите в Босна и Херцеговина Милорад Додик, който говори за за присъединяване към Република Сърбия. Това са все процеси, които трябва да ни карат да бъдем внимателни към нашата западна съседка и да наблюдаваме в детайли.
Да не забравяме, че Сърбия има военен договор с Русия. И според този договор на територията на Сърбия има военен представител от Русия, който не е просто военно аташе, коeто работи към руското посолство в Белград, а е нещо съвсем различно. Този човек е представител на военно-промишления комплекс на Русия, а вероятно и представител на руските военни служби, който се грижи точно за поделенията в сръбската армия, които са снабдявани с руско въоръжение. Виждате каква преплетеност има между Русия и Сърбия в сферата на отбраната.
Понякога, обаче, ми се струва, че не мога да разбера докрай политиката на нашите партньори от Европейския съюз и Запада. Как така подкрепят Сърбия в добива на литий, който е в противоречие на интереса на сръбското общество, притесняващо се, че в екологичен план това може да доведе до сериозни проблеми, а от друга страна, да въоръжава сръбската армия с високотехнологични военни изделия, каквито са самолетите “Рафал”. Не забравяйте, че сръбската армия се въоръжава и с китайски и турски дронове. Неслучайно казвам, че дрънкането на оръжие покрай България не е много добро. И не е много добър сигнал - не трябва особено да ни радва, напротив - трябва да бъдем нащрек. Това допълнително обтяга напрежението на Балканите, което изисква югоизточното крило на Алианса да бъде укрепено за всякакви предизвикателства и негативен развой на събитията.
Има ли сценарий, в които тази милитаризация на Сърбия е изцяло с пропаганден характер по линия нагнетяване на напрежение на Балканите от страна на Русия или е редно да имаме предвид, че това ще прерасне в някакви действия?
Може и да е пропаганден план, но ако е пропаганден план, тогава защо се влагат толкова много пари. Допреди 10 години Сърбия влагаше за превъоръжаване около 1 милиард евро, а днес, 10 години по-късно, това е вече 1 милиард и 500 милиона евро. Нарастването е с повече от половин милиард евро и това не е просто пропаганден план, а е съвсем реален. Връщането на военната служба в западната ни съседка стана по време на учение, недалеч от границите с България - в източната част на Сърбия. За нас това са притеснителни сигнали, както и например, че от 2008 година край Ниш има руско-сръбски хуманитарен център. Сърбия и България са на една и съща географска ширина. Има природни бедствия, но те носят цикличен характер, не са често срещано явление в нашия регион. Не виждам кое налага да има такъв хуманитарен център. Русия години наред настоява нейните представители в този център да получат дипломатически статут. Ако това са хора, които се занимават с хуманитарна дейност и са хуманитарни работници, защо се налага да имат дипломатически статут и защита - това е логичният въпрос? Този център се намира на от 80 до 100 км от американската база Bondsteel в Източно Косово и приблизително на 100 км от българската граница. Според местни оценки на независими експерти в Сърбия, това е център за електронно наблюдение и подслушване на комуникациите на тези две съседни държави - България и Косово. Това са неща, които трябва да бъдат наблюдавани. България в процеса на европреговорите със Сърбия, има възможност да се интересува кое налага такова модернизиране и превъоръжаване, защо се обновяват казарми в близост до границата ни.
Това е работа на българските дипломати, на българските държавници, които за това получават заплати - да измислят начин, по който да направят по-ефективен и по-видим този процес. В този процес трябва да бъдат ангажирани и партньорите ни в ЕС. В крайна сметка, разбира се, това е автономно и независимо решение на Сърбия. В днешния взаимозависим свят всяка държава трябва в някаква степен да се съобразява със своите съседи. Връщането на стрелките на часовника назад не е добро послание към никого в региона на Балканите, защото в него много малко трябва, за да се възпламенят отново югокризите, които помним от 90-те години. Хърватия също върви към пътя на превъоръжаване - внимателно, но все пак е факт. Тя също връща задължителната военна служба. Властите в Косово също вървят в тази посока, замисля се за въвеждането на военна служба. В началото на миналата година бяха изпратени сръбски военни части на границата с Косово, които бяха инспектирани от сръбския президент и руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко. Виждате колко сериозна е регионалната ситуация.
Според мен Кремъл в определен момент би използвал своите пионки в региона, за да създаде напрежение на Балканите - в постюгославското пространство, за да изнесе част от вниманието от действията ѝ в Украйна, от руската инвазия в нея. Нещата са много свързани. Когато има напрежение, въпросите трябва да бъдат наблюдавани в цялост, а не в частното им измерение.
Илияна Маринкова
