Книгата, която написах, представлява научен труд, но исках да не е само за академичната среда, а да е достъпна за всички. Целта на текста е да дам обяснение, че всъщност нищо от това, което виждаме на политическата сцена, не е от днес, не е от вчера, нито от последните години, а има своите дълбоки основания в "почвата" като метафора. Това коментира пред Нова тв политологът Димитър Ганев, който издаде своята книга "Българската политическа почва".
Голяма част от събитията и политическите тенденции ни заливат отвън. Социализмът идва като външен процес за нас, защото той е резултат от Втората световна война, от това, че България попада в съветската сфера на влияние, така че социализмът е привнесен у нас като съветски модел. Но постепенно в рамките на тези 45 години българската почва започва да му влияе и по-късно вече започва да изглежда по съвсем различен начин от това, което е било заложено първоначално. Затова през 80-те години режимите в България в сравнение с останалите страни от социалистическия блок изглежда различно. Същото нещо се случва и с демокрацията. Тя е глобален процес, който идва отвън, в който като резултат от катастрофата на Източния блок и разпада на СССР идва и по нашите територии. Но ако сме си мислели, че либералната демокрация, каквато е в Нидерландия, във Франция, Германия ще е същата като на Балканите, сме се заблуждавали още от самото начало, коментира той.
Никогат не съм бил привърженик на тезата, че това, което ни се случва е лошо. А напротив, че то може да бъде много добро. Всъщност всичко, което виждаме през последните години е следствие на историческо натрупване. Ние се оплакваме, че нямаме върховенство на закона, но тези държави, където го има, са правови държави, там тази традиция е от векове. А у нас да говорим, че има правов ред след Освобождението е много пресилено. За социализма - няма какво да се заблуждаваме. За времето на робството - въобще не може да се говори за върховенство на закона. Т.е. ние можем да направим много стъпки в тази посока, но важното е, че ние имаме да извървим много голям път, който е поколенчески, трябда изградим някакви традиции в тази насока, т.е. да минат поколения, които да мислят в категориите на върховенство на закона и правовата държава, обясни Ганев.
Социологическият инструментариум за съжаление е ограничен, защото има деформации в изборния процес, които не ни позволяват да дадем изключмително точна картина в момета. В момента сме на терен, за да правим проучвания за предстоящите избори. Данни ще имаме вероятно около началото на кампанията, посочи той.
