"Важно е да се стигне до корените, защото става въпрос за нашата национална сигурност. Има проблем. Миналата година е имало 33 инцидента, от които пет тежки. В сравнение с 2022 г. инцидентите са се увеличили със седем."
Това посочи в предаването "Лице в лице" по bTV бившият зам.-министър на отбраната и експерт по национална сигурност Йордан Божилов във връзка с катастрофата с учебно-боен самолет край Граф Игнатиево, при която загинаха двама военни пилоти.
По думите му трябва да се вземат решения на ниво организация, на ниво военни, но ниво политики. "Предстои да приемем нов тип самолет - Ф-16 - и на базата на научения опит трябва да си направим изводите, за да на повтаряме тези грешки с новото въоръжение, което ще дойде", каза още специалистът.
"До края на 2025 г. ще имаме 8 самолета F-16, ще имаме и обучени пилоти. Към старите самолети има не само носталгия. За няколко месеца, след като пристигнат самолетите, те ще имат начална оперативна способност, включително air policing. Ако ще поддържаме много време две системи - МиГ-29 и F-16 - ние ще лишим F-16 от неговия капацитет. Ние максимално бързо трябва да дадем възможността F-16 да замести МиГ-29. Този самолет може едновременно да стреля по 8 цели. Можете ли да си представите каква мощ ще има България?", попита реторично бившият зам.-министър на отбраната.
"Трябва да имаме представа, че F-16 е много по-различно нещо от МиГ-29 - той има радар, който вижда на 400 км, има ракети, които поразяват на над 100 км. Ние ще имаме много повече способности, ще имаме много повече мощ. Когато пристигнат и корабите, това става една много силна отбранителна способност на България в Черно море", категоричен бе експертът по национална сигурност.
Божилов коментира и лансираната от Унгария версия за българска следа в случая с взривените пейджъри на "Хизбула" в Ливан.
"Унгарците много бързо се опитаха да отблъснат фокуса от себе си и да го прехвърлят към друг, защото много добре знаят какъв риск крие връзка на тяхна фирма с Израел или с евентуален дрг извършител на атаката. Нашите служби и представители на правителството трябваше да заявят категорично, че България не се занимава с такива неща и не ги подкрепя. Нашата реакция трябваше да бъде по-категорична", посочи той.
