Сингапур е световен лидер в управлението на отпадъците и рециклирането, като значително допринася за устойчивостта на околната среда чрез различни инициативи и стратегии.
Програмите за сортиране и рециклиране са част от всекидневието на гражданите, а градът се стреми към нулеви отпадъци чрез иновативни решения като използване на отпадъци за енергия. Един от важните аспекти на устойчивостта в Сингапур е насърчаването на повторната употреба на текстилни продукти и дрехи втора употреба, което допълва усилията за опазване на природните ресурси. Модната индустрия е сред водещите глобални замърсители на вода. За производството на дрехи, особено в сектора на бързата мода, се изразходва огромно количество вода, като се смята, че около 20% от разхищението на чиста вода се дължи на този сектор. Например, за една обикновена памучна тениска са необходими около 2700 литра вода, а процесите на пране, избелване и боядисване на тъканите причиняват сериозно замърсяване на водните ресурси. Освен това, в много страни, където се произвеждат тези дрехи, като Индия и Бангладеш, химически замърсени отпадъчни води се изхвърлят директно в реките, създавайки екологични и здравословни проблеми.
В интервюто Вилислав Славев, съосновател и маркетинг директор на стартъпа Unboxd споделя важността на покупките на дрехи втора употреба като решение на проблемите, породени от бързата мода.
„Мисията на Unboxd е да предостави възможност на хората да удължават живота на дрехите си, с цел да минимизираме негативното влияние на бързата мода и да популяризираме концепцията за кръгова икономика в модата“, казва той.
За последните 2.5 години Unboxd е организирала над 10 лекции в училища и университети в България, фокусирани върху устойчива мода и осъзнато пазаруване. Екипът е участвал в четири акселераторски програми, печелейки една от тях — AUBG Elevate Accelerator през 2022 г. Освен образователните инициативи, Unboxd организира и Pop-Up базари, които събират купувачи и продавачи на едно място. „Тези събития създават мини-общества, където всеки може да се радва на нови находки или да продаде част от модните си съкровища“, обяснява Славев. Досега платформата и събитията са спестили над 1,000,000 литра вода и 2,576 кг въглеродни емисии. Успели са да ангажират хора, които преди не са пазарували втора употреба, да приемат устойчивата мода и да станат привърженици на каузата. „Искаме да покажем на обществото ползите от устойчивия начин на живот“, добавя той.
Славев подчертава, че много хора не осъзнават вредите от бързата мода и е важно те да взимат информирани решения при пазаруването. „Вярваме, че с Unboxd решаваме глобален проблем и че с малки стъпки можем да постигнем големи промени в полза на планетата“, завършва той.
Каква е връзката между покупката на дрехи втора употреба и опазването на водните ресурси?
Модната индустрия е вторият по големина замърсител на чиста вода в световен мащаб, като е отговорна за огромното потребление на вода, енергия и природни ресурси, включително 20% от разхищаването на вода.
Как производството на нови дрехи влияе на потреблението на вода?
Производството на тъкани и материи, особено в сферата на бързата мода, разчита на интензивни химични процеси като пране, избелване, боядисване и обработка, които сериозно замърсяват водните ресурси. Милиони литри химически замърсени отпадъчни води се изхвърлят годишно. Например, една фабрика за платове използва до 200 тона вода за боядисването на един тон плат. В страни като Индия, Китай и Бангладеш, непречистените отпадъчни води често се изпускат в реките, причинявайки вреди на околната среда и здравословни проблеми на местните общности. Бързата мода е отговорна за 17-20% от световните отпадъчни води, като само малка част от тях се пречистват по подходящ начин. Индустрията използва около 8000 синтетични химикали и 100 милиарда кубически метра вода всяка година, което значително допринася за замърсяването на водите и увреждането на екосистемите. Освен това, се очаква въглеродните емисии и потреблението на вода от индустрията да се увеличат драстично до 2025 г.
Какви конкретни ползи за околната среда се наблюдават, когато хората избират дрехи втора употреба вместо нови?
Дрехите в магазините и платформите за втора употреба вече са носени, но са в добро състояние. Чрез избора да пазаруват от такива магазини, хората могат да спестят значително количество ресурси, тъй като не купуват нови дрехи от магазините за бърза мода. Например, за производството на една обикновена памучна тениска са необходими около 2700 литра вода. Когато се вземе предвид колко много тениски притежава средностатистическият потребител, числата стават наистина големи. Дори само с една дреха по-малко при следващото пазаруване можем да минимизираме негативния си отпечатък с хиляди литри. Затова е важно да взимаме по-осъзнати решения при пазаруването. Устойчивата мода е нашият отговор на глобалната криза.
Можете ли да споделите статистически данни или примери, които илюстрират как покупката на дрехи втора употреба може да намали водния отпечатък?
Както споменах по-рано, за една обикновена памучна тениска се изразходват около 2700 литра вода и около 7 кг въглеродни емисии. Цялостният принос от покупко-продажби в платформата, която сме създали до днешна дата, е над 1,000,000 литра спестена вода или над 2 тона въглеродни емисии. Успяхме да накараме хора, които преди не са пазарували, да дадат шанс на устойчивата мода и да станат привърженици на нашата кауза. Това е постижението, с което се гордеем най-много! Показваме тези метрики на всеки, който се нуждае от малко повече убеждаване, че купуването на предварително носени дрехи всъщност оказва положително влияние на природата и околната среда.
Какви са най-честите митове или недоразумения относно дрехите втора употреба и тяхното влияние върху околната среда?
Не мога да споделя конкретни митове, но по-скоро смятам, че много хора не знаят за проблема и негативните последствия от бързата мода. Когато купувате дреха на цената на голяма чаша кафе от известна верига, е трудно да не се замислите, че нещо не е наред и че някой по веригата на производство и доставки страда или е ощетен, за да получите тази дреха, която вероятно няма да издържи до следващия сезон.
Какви съвети бихте дали на потребителите, които искат да започнат да купуват дрехи втора употреба?
Бих посъветвал потребителите да проявят търпение и да се доверят на различни физически и онлайн магазини, както и на групи и профили в социалните медии, които се занимават с продажба на дрехи втора употреба. Пазаруването на дрехи втора употреба е не само природосъобразно, но често предлага „съкровища“ от отминали колекции, които са в много добро състояние и са изработени от по-качествени материали в сравнение с някои съвременни. За по-младите или учащите, това може да е икономичен вариант, за да са актуални и да носят устойчива мода.
Има ли специфични категории дрехи или марки, които са особено устойчиви или икономични при покупка втора употреба?
Препоръчваме на хората да наблегнат на естествени материи и да сведат до минимум употребата на изкуствени. Микропластмасата, която се отделя от дрехите от изкуствени материи, не е нещо, което искаме в близост до тялото си.
Какви усилия полагат организациите и бизнесите в областта на дрехите втора употреба за популяризиране на устойчивото потребление?
Много хора не знаят за голяма част от вредите, причинени от бързата мода, и е важно всеки да е информиран, за да взема осъзнати решения при пазаруването. Вярвам, че решаваме глобален проблем и с малки стъпки (дреха по дреха) можем да се направи големи промени, които да бъдат от полза на планетата.
Какви са предизвикателствата пред разширяването на пазара на дрехи втора употреба и как могат да бъдат преодолени?
Едно от предизвикателствата е стигмата, свързана с разбирането на „втора ръка“. Друго предизвикателство е ниското доверие към онлайн пазаруването при някои поколения.
Какви инициативи или политики могат да бъдат предприети на местно или национално ниво за насърчаване на покупката на дрехи втора употреба и опазването на водните ресурси?
Преди всичкo трябва да има повече осведоменост и да се говори за тези проблеми и източниците им. Липсва образователен елемент, който например да покаже на малки и големи защо трябва да пазаруват по-осъзнато, как и защо е важно да съхраняват и да поддържат правилно дрехите си и да ги съчетават. Всяко действие в тази посока би минимизирало употребата на бърза мода и съответно разхищението на водни ресурси. Трябва да започнем преди проблемът да е станал прекалено голям.От различни места вече са се задействали инициативи. Предимно го виждаме по социалните медии, но е хубаво да покажем и на останалите поколения защо и как точно свръхконсумацията и свръхпроизводството на текстил влияят на околната среда. Ако сега не ни засяга пряко, трябва да мислим за поколенията след нас и да им “завещаем” благоприятна среда и прекрасна природа, на която да се любуват.
Интервюто направи Бояна Маркова
