Няма как гърмящите пейджъри, които нанесоха непоправими щети на Хизбула да са минали през България и с българска помощ. Просто няма как. Представете си тир, пълен с въпросните устройства. За да влезе в страната ни чака 10-12 часа. Влиза. Веднага неподкупни полицаи го насочват към буферен паркинг, който няма нищо общо с бизнесмен бивш мултак и настоящ горд носител на орден „Стара планина“, връчен му лично от президента Радев.
Тираджията плаща 25 евро такса за паркинга. На следващата граница от българска страна му трябва поне денонощие, за да премине. И там минава през цедката с паркинга.
Кой поръчител ще чака толкова време пратката му да се мотае по българските граници, митници, паркинги и пр.?
Освен това не са регистрирани взривени устройства в „Столипиново“ или „Филиповци“, освен дежурните зари по повод поредния повод за запой. Разбирате ли – няма как такъв товар да не бъде пребаран от членове на кръжока „Сръчни ръце“ с цел тестване на артикулите. Всичко е законно и се финансира от европейска програма за селски райони, да речем.
Нещо много съществено: цената, на която Хизбула са придобили пейджърите щеше да е петорно по-висока, защото в нея щяха да са калкулирани проценти за всички по веригата митничар-полицай-паркинг касиер-данъчни-дансаджии и така до самия Олимп. Сори, но такъв е редът тук.
Внимание заслужава и буйното патриотично „избухване“ (емоционално, не буквално…) на лидера на ГЕРБ и трикратен премиер Бойко Борисов. Човекът, който от пожарникар стана най-големият разбирач по всичко, призова служби и управляващи да действат светкавично по разследване на „българската следа“, защото иначе сме щали да се изложим пред чужденците. Но нали сам Борисов се хвалеше, че е голям приятел с Виктор (унгареца Орбан, който ни накисна за пейджърите…) и с Нетаняху, към когото се обръщаше с галеното Биби? Дали пък …, не казвам, че е така, но сигурно и други си го мислят. А и кой друг в България е по-добре запознат от Бойко с веригата?
Има още нещо. Като част от ЕС и ние сме обявили военното крило на Хизбула за терористична организация. Значи сме цел по подразбиране. От друга страна пък кой знае колко техни хора се подвизават у нас и оттук отиват до други страни в Европа по работа, а след това се връщат отново у нас. В района между бул. „Мария Луиза“, Женския пазар, синагогата и джамията, да речем.
Така че пейджърите няма как да са минали оттук. Но въпросителни има.
Но как да откликнат родните служби и управленци на Бойковия зов за бързо разследване, като са затънали в работа до гуша.
Ето на, спипали вчера в Пловдив 64-годишен, който съхранявал голямо количество от изключително скъпия и радиоактивен метал америций. Страхотна акция, но не е ли странно безработен да притежава радиоактивен изотоп америций? Веднъж клошар подпали тютюневите складове, които бяха обект на културата, сега мъж без работа, който се шляел по цял ден, според негови познати, да върти далавера с материал за атомна бомба… Усещате ли величието на ситуацията? Цял държава като Израел е обвинена от Хизбула за гърмящите устройства, а само един човек, при това социален аутсайдер, ще на път да сглоби атомна бомба!
Освен това службите ни, МВР и прокуратурата всеки момент се очаква да заловят изпълнителите и поръчителите на атентата срещу вече бившия главен прокурор Иван Гешев от 1 май 2023 г. Оттогава всички изяви на следствието, прокуратурата и шефове на МВР завършват с „всеки момент очаквайте“.
На същото дередже е и разследването на убийството на Алексей Петров на 16.08.2023 г.
На 31.01.2024 г. бе разстрелян Мартин Божанов – Нотариуса – още един случай в графата „всеки момент“...
Изчезна и големият приятел и спонсор по един оригинален начин на прокуратурата бившият шеф на Столичното следствие Петьо Петров-Еврото. В нелегалност у нас ли е този човек, жив ли е или е с нов паспорт някъде далеч?
На гърба на ченгета и прокурори тежи и случаят с Ружа Игнатова – криптокралицата. Не че правят нещо по въпроса, но от време на време чужди и наши медии повдигат въпроса, което, съгласете се, е дразнещо.
С убийството на Къро нещата са направо симпатични. Нашите го писаха на сметката на ЮАР и си „измиха“ ръцете.
И отново се връщаме към темата за веригата. Тя, веригата, дава ясен отговор за това, какви неща се случват или не се случват в България.
Така че може би, но едва ли. Не и у нас.
Емил Азар
