Министърът на културата Найден Тодоров посети днес Боянската църква, за да се запознае с актуалното ѝ състояние и необходимостите от допълваща реставрация и консервация. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на културата.
Целта на посещението е Боянската църква да стане привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която ще се проведе през юли 2025 г. в София. От ведомството подчертават, че домакинството на такова престижно събитие подчертава ангажимента на държавата към опазването на световното наследство и насърчава глобалното сътрудничество в тази област. Очаква се това да донесе значителни предимства за страната, като увеличаване на международния престиж, засилен интерес към културните и природни обекти, стимулиране на туристическия поток и икономиката, както и нови възможности за укрепване на дипломатическите връзки и сътрудничеството с други страни.
Очаква се също така домакинството на сесията да увеличи шансовете за получаване на финансова и техническа помощ от ЮНЕСКО за опазване и развитие на българските обекти на световното наследство. Посещението на културния министър е в контекста на тези усилия, уточняват от министерството.
Боянската църква "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните символи на България. Тя е известна със забележителните си средновековни стенописи, включително ктиторските изображения от 1258/59 г. на севастократорската двойка Калоян и Десислава, както и на българското владетелско семейство от това време: цар Константин Тих Асен (1257 - 1277 г.) и царица Ирина.
Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновската живописна школа от XIII в. Неизвестният майстор следва класическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образите са жизнени и богати на духовни нюанси, а портретната характеристика на светските лица е подчертана. Този новаторски подход класира храма "Св. Никола и св. Пантелеймон" в списъка на световното културно и историческо наследство. От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния исторически музей, а реставрацията ѝ започва в средата на ХХ в. и завършва през 2006 г.
