"Русия упорито работи, за да се създадат едно или няколко слаби места на Балканите, които да се използват за нейните дългосрочни политически цели. Русия упорито работи България да бъде едно от тези слаби места. България трябва да преосмисли концепцията за дислокация на своята армия и да предприеме действия за развръщането на формирования на въоръжените сили в Северозападната част на страната, които да са в състояние да блокират действията на Нишавско-Крагуевацката групировка от войски и сили на сръбската армия".
"Дрънкането на сръбско оръжие по границите с България още веднъж ни показва, че непосредственият противник, реален инструмент на собствени и чужди имперски амбиции е Сърбия. За да се минимизират възможностите на Русия да използва Сърбия като дестабилизиращ фактор на Балканите, България трябва не само да подкрепя, но и многократно да увеличи военнотехническата си помощ за Украйна".
Това посочи пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов.
Ето и цялото интервю:
Сърбия връща задължителната наборна военна служба, прави военни учения до границата с България, тече последователен процес на превъоръжаване. Защо според Вас Сърбия прави всичко това?
Определено в Сърбия тече процес на превъоръжаване, което е нормална практика за уважаваща себе си държава. Превъоръжаването е системен процес за достигане на съвременните нива на технологичност на дадена армия. Това прави и Сърбия. За мен не връщането на наборната армия е притеснителното. Наборната армия или всеобщата военна повинност, за окомплектоването на военните формирования с личен състав, вече не е инструмент, с които можеш да водиш война. Тя е пушечно месо и безрезултатно похарчени пари. Притеснен съм от обстоятелството, че на най-високо политическо ниво в Сърбия се поддържа антибългарска реторика, която можем да определим като системна, без тенденция за намаляване на нейната агресивност в перспектива.
Една от възможните причини за тази реторика е бавният и мъчителен процес на откъсване на Северна Македония от орбитата на Белград. Европейските изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от Северна Македония, за да започне реалният процес на нейното присъединяване към ЕС, отварят широко врати за ограничаване на въздействието на македонизма като държавна практика в тази страна. За Белград и македонистите в Скопие най-страшна е формулата: „македонец – българин, високо качество“. В самото македонско общество вече ясно се осъзнава безперспективността на македонизма като политическа практика. А с навлизането в държавната администрация и управлението на тази страна на македонци, които познават дълбинно своя произход и имат европейската перспектива за нейното развитие, неизбежно ще се премахнат всякакви постюгославски и просръбски практики.
Втората възможна причина е да се създаде и поддържа в европейските столици представа за страната ни, че има определени зависимости от Белград и че реалният фактор за сигурността на Балканите не е България, а Сърбия. А това внушение създава среда и за македонизма в Скопие, и за ликвидирането на българския етнос в Западните покрайнини.
Тук специално внимание трябва да отделим на сделката с Франция за закупуването от Сърбия на 12 самолета „Рафал“. За мен тази сделка е многопластова от политическа гледна точка, защото от военнотехническа те не представляват кой знае каква заплаха за съседите на Сърбия, с изключение на Косово и Босна и Херцеговина.
Първият пласт е свързан с успокояването на Европа, че Сърбия не е икономически сателит на Китай, Турция и Русия. Вторият политически пласт, който прозира в тази сделка е търсенето на Франция като партньор на Сърбия, за да се прикрие с европейска патина прякото руско влияние и зависимостите на Белград от Москва. Не бива да се изключват и донякъде интимните отношения между Франция и Русия, които Сърбия желае да експлоатира. Белград си купува застрахователна полица, за да не бъде поставен в изолация при изграждането на новата желязна завеса. Сърбия няма интерес да бъде затворен анклав на Балканите, което неминуемо ще се случи с всички сателити на Кремъл. А Балканите ще са ключов фактор за ефективното функциониране на тази желязна завеса, не само с оглед на продължаването на санкциите спрямо Русия, а и като транспортно кръстовище за маневрирането на войските и силите на НАТО.
Сърбия представлява ли заплаха за България във военен или друг план?
Сама по себе си Сърбия не представлява заплаха за България. Но - трябва винаги да отчитаме подмолния начин, по който Сърбия може да бъде използвана от Русия, за да се генерира напрежение или една по-значима криза на Балканите. За мен поддържането на руския център в град Ниш не може да бъде обяснено с друго, освен с дългосрочната политика на Кремъл да провокира конфликт на Балканите. Историческият опит ни казва, че Сърбия е готова на всякакъв род авантюри в интерес на имперски политики, за да изкопчи нещо за себе си.
Казахте, че България е транспортно кръстовище за силите на НАТО. Виждаме провокации от Република Северна Македония както към България, така и към Гърция. Възможно ли е причината да е включително желание да се блокира изграждането на транспортните коридори, така че да се блокира и придвижването военна техника и войски, предназначена както за Украйна, така и за страните в НАТО?
Сегашното северомакедонско ръководство е вероятно едно от последните издания на югославския и пост югославският синдром. Дали това е добре за нашите братя и сестри от Северна Македония, е въпрос на тяхна реакция относно спирането на процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз в опитите да се преразглеждат вече взети с единодушие в ЕС решения.
Взаимната игра на Скопие и Белград е продукт на политиката на Москва в създаването на условия за конфликтност и поддържането на тази конфликтност в дългосрочен план на Балканите. Обвинявайки България, че създава напрежение с нейната упоритост относно непризнаването на македонизма като политическа теория и практика, Скопие и Белград се поставят в услуга на деструктивната руска политика на Балканите.
Транспортните коридори „Запад - Изток“ са важни за НАТО, но както виждаме те не са от ключова значимост за Алианса в този момент. Снабдителните линии, осигуряващи движението на войски, военна техника, материални ресурси и стоки към и от Украйна работят устойчиво и без тези коридори. По друг начин ще изглеждат нещата в бъдеще време когато Сърбия, ако продължава със сегашната си си политика, бъде включена в зоната на новата желязна завеса, както и развитието на процесите в Кавказ. Тогава никой няма да се съобразява с тарикатлъка на сърбомано-македонистите в Скопие и необходимата инфраструктура по направлението Дурас – Скопие – София – Варна (Бургас) – Поти ще бъде реализирана в много кратки срокове.
Каква е оценката Ви - може ли да има нов военен конфликт на Балканите, подклаждан от Руската федерация?
Режимът на Путин прави всичко възможно, за да избухне „бурето с барут“. Когато правим опит да си обясним моделирането на политически процеси с използването на руски проксита, виждаме натрупването на потенциали за конфликтност, които много бързо биха се превърнали в нещо повече от кризата през 1999 година.
Русия упорито работи, за да се създадат едно или няколко слаби места на Балканите, които да се използват за нейните дългосрочни политически цели. Русия упорито работи България да бъде едно от тези слаби места. Впрегнат е целият възможен арсенал за манипулация на българското общество, за да се постигне тази политическа цел. И въпреки, че сме се изгорили на няколко пъти от тази политика на Русия, в България се намират хора и дори политически формации, които се поставят в услуга на руската политика. Продължаващата вече четвърт век агония, относно изграждането на модерни въоръжени сили на България, е едно от доказателствата за този слугинаж.
По какъв начин България може да отговори на тези предизвикателства?
България трябва да ускори процеса на модернизация на армията. В отговор на сръбските предизвикателства с „Рафал“ и програмата на Сърбия за развитие на ударни дронове, между Албания, Македония, България и Румъния в рамките на НАТО трябва да бъде изградена единна система за радиолокационно наблюдение, включително и за откриване на нисколетящи летателни апарати, както и система за тяхното неутрализиране.
България трябва да преосмисли концепцията за дислокация на своята армия и да предприеме действия за развръщането на формирования на въоръжените сили в Северозападната част на страната, които да са в състояние да блокират действията на Нишавско-Крагуевацката групировка от войски и сили на сръбската армия.
Да се поиска от френското правителство, да предприеме всички необходими действия, с които да гарантира, че закупените от Сърбия самолети не могат или няма да могат да се използват за агресивни действия срещу съседни страни.
Да се предприемат необходимите дипломатически усилия/натиск Сърбия да закрие руския център в Ниш или най-малкото да докаже не риторично, а категорично пред България и пред международната общност, че този център няма други функции освен граждански. България няма категорични доказателства, че този център изпълнява само граждански функции, а всички други функции, които по допускане се осъществяват от този център са насочени най-вече срещу България и ние няма защо да си затваряме очите или да си заравяме главата в пясъка.
Дрънкането на сръбско оръжие по границите с България още веднъж ни показва, че непосредственият противник, реален инструмент на собствени и чужди имперски амбиции е Сърбия. За да се минимизират възможностите на Русия да използва Сърбия като дестабилизиращ фактор на Балканите, България трябва не само да подкрепя, но и многократно да увеличи военнотехническата си помощ за Украйна.
Илияна Маринкова
