Китайският президент Си Дзинпин поздрави новоизбрания президент на Шри Ланка, марксиста Анура Кумара Дисанаяке, и каза, че Пекин очаква с нетърпение да работи съвместно с него "за съвместно прокарване на нашето традиционно приятелство".
Индия и САЩ също поздравиха Дисанаяке, който днес положи клетва като президент на островната държава, съобщава АП. Дисанаяке, който се кандидатира като лидер на марксистко ориентираната коалиция "Национална народна сила", победи действащия президент Ранил Викремесингхе, лидера на опозицията Саджит Премадаса и 35 други кандидати на изборите в събота.
Изборите се проведоха на фона на тежка икономическа криза, която доведе до недостиг на основни стоки като храни, лекарства, газ за готвене и гориво през 2022 г., което предизвика масови протести и принуди тогавашния президент Готабая Раджапакса да напусне страната и да подаде оставка.
В кратка реч след полагането на клетва Дисанаяке обеща да работи с други за справяне с предизвикателствата на страната. Той подчерта: "Ясно разбрахме, че ще получим предизвикателна страна. Не вярваме, че правителство, отделна партия или отделно лице биха могли да разрешат тази дълбока криза."
Малко преди полагането на клетвата премиерът Динеш Гунавардена подаде оставка, като следващият министър-председател ще бъде назначен от новия президент.
Дисанаяке беше избран за първи път в парламента през 2000 г. и за кратко беше министър на земеделието и напояването при президента Чандрика Кумаратунга. Той се кандидатира за президент за първи път през 2019 г., но загуби от Раджапакса.
Най-голямото предизвикателство пред Дисанаяке ще бъде изпълнението на предизборното му обещание за облекчаване на тежките икономически мерки, наложени от предшественика му Ранил Викремесингхе в съответствие със споразумение за помощ с Международния валутен фонд. Викремесингхе предупреди, че всяка промяна на основните положения на споразумението може да забави предоставянето на четвъртия транш от близо 3 милиарда долара.
Икономическата криза в Шри Ланка беше резултат от прекомерно заемане на средства за финансиране на проекти, които не генерираха приходи, въздействието на пандемията от COVID-19 и използването на оскъдни чуждестранни резерви за подкрепа на националната валута - рупията.
