Сръбска скара, хотел за владици, мутри, политици и коли със скопска регистрация стряскат вярващите в Клисурската обител
Едно от най-красивите духовни кътчета у нас – Клисурският манастир „Св.св. Кирил и Методий”, е превзет от македонски монахини, които са превърнали светата обител в добре работещ хотел. Шестте сестри забулиха в пълна мистерия статута на религиозния център – дали е само женски или в него тайно живеят и монаси, които мистериозно бродят, когато падне мракът над манастирския двор. Стигайки до Клисурския манастир, който е близо до Вършец в Стара планина, първото, което вижда човек, са няколко масивни добре поддържани постройки. В дъното на комплекса е хотелът, а вдясно от него са жилищата на монахините. Останалите сгради са пръснати от двете им страни, а освен това се откроява и новоизграждаща се дървена постройка, щръкнала високо зад селскостопанските сгради.
Пред входа на светата обител е магерницата, която очевидно работи добре и през зимата, защото вече всички места в нея са резервирани за купон на Нова година. Съответно гостите ще спят в манастирския хотел. Проверка на „Торнадо” показа, че комплексът разполага с не по-малко от стотина стаи, които са прилично обзаведени със сравнително нови мебели, а някъде и с телевизори. Цената на двойката е 35 лв. за една нощувка, а тройната върви по 45 лв. След сутрешна молитва шестте кръшни монахини запретват ръкави и сами поддържат целия частен комплекс – чистят, перат и приготвят закуската. Странно, но дори в делничния мразовит ден, когато само луд турист може да се сети да тръгне към манастира, дворът му беше пълен с коли и бусове, между които и автомобили със скопска регистрация. Не е тайна, че монахините, обитаващи целия този огромен комплекс, не са българки, а са дошли чак от Вардарска Македония. Възрастта им е въпросително млада – около 30-те. Както се оказа, девиците са от заможни семейства, но по думите им отдали отрано душата си на Бога. Твърдят, че решението им да останат в България било продиктувано и по политически причини – не приемали сръбската политизация в родината си.
Въпреки че някои медии се опитват да изкарат монахините светици, във форумите има десетки възмутени християни, които са описали всевъзможни скандални случки в светата обител. Например мъж споделя, че е бил, меко казано, учуден от „битака”, в който се превръщал манастирът, когато се стопи снегът през пролетта, и особено лятото. „Със съпругата ми и децата ми ходихме на Гергьовден. Беше пълна лудница. Пред магерницата на входа на Клисурския манастир се извадиха едни маси, скара с кюфтета и кебапчета и витрина с бира. Да не говорим, че бяха изкарали тонколони и навсякъде гърмяха македонски песни. Заради жегата имаше и хора, които се разхождаха по шорти, голи до кръста, в двора на обителта. Човек ще каже, че бяхме на селски панаир, ако не види църквата. А на входа има надпис: „Имайте прилично поведение и избягвайте да интимничите с партньора!”, разказва възмутеният гост. Друга жена пък допълва, че още с пристигането си момче на около 20 години посрещнало семейството й и поискало 2 лв. за платен паркинг, който се оказал селскостопанският двор. Срещу парите, разбира се, не получили никакъв документ. Нашият екип научи, че за Нова година хотелът и местата вътре в ресторанта били фул, срещу куверт от 80 лева.
Освен с циничната търговска дейност, която се развива в манастира, той е известен и с мътните любовни сериали, които десетилетия се потулват от Българската православна църква. Самите монахини стават враждебни, когато се отвори дума за това. Редовни посетители на Божието място разказват, че доскоро там е имало и мъже монаси, което е в пълно противоречие с канона. Смесени манастири не се разрешават, а свещениците в девически манастири трябва да обитават отделни сгради, казват духовници. Мъжкото присъствие в девическия манастир взело да бие на очи преди около половин година и тогава се наложило, за да се затвърди статутът на младата игуменка Таисия, да прехвърлят монасите в Черепишкия манастир. Дали е така обаче, и до днес остава неясно, а никой от обителта не иска да го потвърди.
Местните хора, които попитахме за статута на духовния център, многозначително отвръщаха: „Ами, питайте, може още да е мъжки!..” При подобни въпроси пък самите монахини нескрито показаха раздразнението си с: „Много питате! Защо питате толкова. Откъде сте, че се интересувате?” Превръщането на някогашния мъжки манастир, със старата слава на развратно място за политици и мутри, както и на убежище на духовници с „меки китки”, в девически, може да се окаже само благочестив параван за прикриване на греховността пред хорските погледи.
Героите в сагата се оказаха стари познайници от жълтите медии. Епископ Антим и един друг храненик на видинския митрополит дядо Дометиан - Йосиф Иванов, са на възрастта на македонските монахини – 31-32-годишни, но често се навъртали край Клисурската обител. Дометиан и Врачанският митрополит Калиник пък са на почтена напреднала възраст, но винаги са били наясно как да опазват тайни и как да се измъкват от жаравата на синодалния гняв. Известно е, че заради доноси, свързани с ДС в миналото, владиката Калиник бе наречен от засегнати „Катраник”. Фенът на Сталин и на Тодор Живков обаче ловко се оправя при всички власти и продължава да води божието стадо. Антим пък, който е чест гост на македонските монахини, се прочу като сводник на свещеници младоци с попски дъщери като организатор на летни „лагери” в манастирите. Там нарочно съешавал двойките в задушевни „разговори”, а после го ползвал за компромат срещу тях. Някои от по-наивните младежи се оплакали, че ги изнудва, като ги заплашвал, че ще каже на поповете какви са ги вършели с дъщерите им, ако не му служат вярно.
Тоест, да не допускат нищо да излиза извън стените на божието място. А там очевидно са се случвали прелюбопитни неща. Злите езици дори твърдят, че съществува официално оплакване до Синода, в което се твърдяло, че именно в одая на Клисурския манастир двамата епископи - Антим и Сионий (виж карето за Сионий), били хванати в „срамна поза”. Ако миналото е опетнено от разврат, то сега какво се случва в комплекса един Господ знае, твърдят вярващите. Фактите говорят, че сега обителта е де факто нещо като българо-македонско търговско дружество.
Четири монахини на бегом се отзоваха на камбаната за вечерна служба в малкия параклис, но самата игуменка - Таисия, не се появи. Като попитахме къде е, тръгнаха да й звънят на джиесема. Преди службата единият от двамата свещеници, които заварихме да служат, прибра еднолично 50-те лева от роднините на току-що покръстен мъж, вместо таксата да се плати официално в касата на манастира. Самият храм на високото бе затворен. Една от монахините притича да го отвори, а вътре се разкри богата сергия от църковни вещи и икони. Както и в склада отстрани на входа. Едва после разбрахме, че самите монахини са се отдали на тайните на зографското изкуство. Майка Таисия била изучила иконопис в Гърция, но рисувала в стила на Охридската иконописна школа. Монахините твърдят, че отделяли по 6 часа време дневно да рисуват икони. Зографисвали светци и по поръчка. Хубаво перо за търговия, освен приходите от хотела и всичко останало.
Младите дами, отказали се доброволно от светския живот, станаха доста агресивни, като ги питахме това-онова за ставащото в обителта. Очевидно в Клисурския има таен живот за който не се говори открито. Дали монасите са наблизо, както ни подметнаха хората от района – „в къщичките отзад”, или цели роднински семейства и познати на македонките са намерили убежище там, за да живеят на църковна сметка и да въртят търговия, е въпрос, който трябва да изчистят съответните държавни органи и самата православна църква.
Зли езици твърдят, че още по времето на зрелия социализъм Клисурският манастир е бил любима дестинация на нявгашния външен министър Петър Младенов и кохортата му, оглавявана от шефа на държавния протокол Борис Джибров.
Палавата соцкомпания отпускала в красивото място с още по-палави балерини и други широко скроени дами от артелита. Петър Младенов бил много близък с нявгашния Видински владика Филарет, който също си прекарвал летните ваканции именно там. През годините манастирът е бил свидетел на доста позорни сцени, за които БПЦ мълчи като комунист пред разстрел. След прехода честичко в хотела на комплекса са отсядали и мутри като ВИС-аджията Васко Илиев и компания. Манастирът на няколко пъти е бил ту мъжки, ту девически за какъвто се води понастоящем. Много вероятно обаче последното му превъплъщение да е съвсем нарочен ход, за да се прикрие същинското предназначение на обителта, станала скандално известна покрай имената на епископите Антим и Сионий. Под благословията на възрастните им покровители Дометиан и Калиник, разбира се.
Не по-малко интересна е и историята на настоящата игуменка на Клисурския манастир - Таисия, която е около 30-годишна. Била родена в свещеническо семейство, послушанието си взела при гъркиня, после служила в манастира „Св. Илия” край Скопие и именно там била забелязана от нявгашния компрометиран ректор на Духовната академия епископ Сионий. Той пръв й предложил да дойде в България. При едно пътуване на Таисия и нейни дружки в София пък за македонското девойче се застъпва и друг скандален БПЦ-герой - архимандрит Антим. Така се стига до благословението на митрополит Дометиан Таисия да дойде у нас. Според наша информация първо я настаняват в Батошевския манастир, а след това малката група девойки – Таисия, с още 5 младички монахини от братска Македония, се заселват в Клисурския. Както се полага, местният висш църковен клир произвежда Таисия в майка игуменка. На 8 октомври 2009 г. в деня на Св. Преп. Таисия се отслужва тържествена св. литургия от Негово високопреподобие архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия. Службата се провежда с молитвеното участие на Величкия епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит, и духовници от епархията. В края на литургията епископ Сионий поднася поздрав от името на Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан. Там са и местните свещеници Петко Балджиев и Красимир Николов, които отслужват вечернята в тържествения за майка Таисия ден. Снимка запечатва за спомен славната мъжка компания оценила духовните й качества. Както се забелязва, духовният екип от начало докрай е един и същ. От игуменството на Таисия в манастира обаче според собствените й думи „монашеството укрепнало, макар някои хора да се опитвали да му подкопават основите”. Местните пък иронично подмятат: „Добре, че дойде македонката, та да ни укрепи вярата”
Еми Мариянска
Васил Василев
