Женски писъци от келтски гроб стряскали местните.
Духът на малко бяло куче броди из снежните полета на Вакарел и повече от 60 години всява страх и ужас сред местните. Десетки са очевидците, срещнали в преспите мъничето. Старите разказват, че духът на млад войник се пробуждал всяка зима, когато падне сняг, в образа на бяло куче.
Мистериозна трагедия се разиграла през далечната 1943 година край софийското село Вакарел. Войник, прибиращ се през нощта към родната си къща от фронта, ненадейно е нападнат от гладен вълк готов да го разкъса на парчета. Мъжът не се паникьосал и с един замах пронизал сърцето на звяра, след което прибрал окървавената сабя в ножницата. Малко след това се появили останалите членове от глутницата, пощурели от глад. Героят не се уплашил, но с ужас установил, че не може да извади повторно оръжието си. Кръвта от убития звяр се съсирила и слепила сабята с ножницата. Зверовете нападнали войника и го разкъсали. На сутринта овчари намерили кървавото му тяло да лежи до трупа на убития от него вълк.
През следващата зима за пръв път се появило в снежното поле бяло мъниче, което не оставяло следи, а и никой не можел да го хване или гръмне. Така в района се понесла мълвата, че това е духът на разкъсания от вълците войник. Старите хора от Вакарел разказват и днес, че на мястото, където зверовете погубили човека, понякога се чува вълчи вой, който наподобявал много на човешки стенания. През далечната вече 1980 година 82-годишният днес Георги Тодоров се прибирал пеша в люта зимна нощ. Снежни виелици и буря раздирали небето и земята. Поглеждайки назад, човекът изненадано забелязва малко бяло кученце, припкащо по пътеката след него. Тръпки обаче го побили, но не от студ, а осъзнавайки, че палето не оставя следи в преспите. Движело се като дух, размахвало опашка, а лапите му сякаш стъпвали във въздуха. Очите му станали кървавочервени и докато мъжът осъзнал какво се случва, с трясък кучето избухнало и се превърнало в черен дим. Селяните от района на Вакарел твърдят, че през последните години животинчето с червените очи се показвало все по-рядко, но всички вярвали в съществуването му.
В местността се носи и друга покъртителна история. Всяка вечер след пладне в гората около вилните зони се чувал далечен женски писък. Първоначално всички си мислели, че е шега, но постепенно взели насериозно стенанието. Организирали група да претърси района, но не намерили нищо подозрително. Ужасният писък обаче продължил да ги стряска повече от месец. Накрая, след дълго търсене, попаднали на неизвестен келтски гроб. Положили цветя, почистили го и оттогава всичко било спокойно.
Местните вярват, че в този край стават и други мистерии. Най-прясната мълва е присъствието на извънземни. Редица хора твърдят, че са видели НЛО да каца в покрайнините на селището. Тайнственият летателен апарат представлявал квадратен кораб с множество светлини и с цвят на хамелеон. НЛО-то кацало 3 пъти, точно в 01:34 през нощта. Твърди се, че става въпрос за изучаване на човешката раса. „Дошли са да ни видят на какво приличаме”, споделя дядо Петко във вакарелската кръчма. Мистериите, забулени около софийското село, продължават да интригуват и до днес. Останал непокътнат от турското робство, Вакарел продължава да респектира хората с твърдия си нрав и геройски дух.
Иван Атанасов
