Седем политически сили имат шанс да бъдат част от 51-ото Народно събрание. Това е изводът от проучване на „Алфа Рисърч“. Други три формации са близо до чертата.
Изследването е проведено в периода 18-24 септември 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.
61.6% от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.
На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. Алфа Рисърч регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет.
„Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има“, допълват от агенцията.
Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване.
Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.
Партиите в парламента и бъдещо правителство
След като моделите на остро противопоставяне, „червени линии“, „изчегъртване“ и ротация не сработиха, очакванията на избирателите еволюират в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61.8%).
Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26.3%). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51.7%) или с една водеща политическа сила (43.5%)
Процесите в ДПС
Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква каскада от политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той.
В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия.
С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, Алфа Рисърч зададе въпроса: „През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?“.
53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Ахмед Доган, а 14.9% - това около Делян Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% към 27% в полза на фракцията на Доган.
51.8% смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление.
16.2% отдават това право на фракцията „Доган“, 10.6% - на фракцията „Пеевски“.
Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.
Електорални нагласи
30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори.
На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23.9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори.
След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4%) и „Възраждане“ (14.2%).
Една от най-интересните битки е безспорно между крилата в ДПС. На старта на кампанията, отчитайки всички трудности в измерването на този специфичен вот, Алфа Рисърч регистрира следните резултати – 7.9% за Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), 6.1% за ДПС – Ново начало (Делян Пеевски).
„Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности“, посочват от социологическата агенция.
Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера.
Под бариерата от 4% за влизане в парламента остават „Величие“ с 3.2%, МЕЧ с 2.8% и „Синя България“ с 2.6%.
Изследването е проведено в периода 18 – 24 септември 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.
