Професионалистът няма право на грешка, твърди известният сърбин
Името на Майстор Миро е станало нарицателно за качество, вкус и специално отношение към клиента. Любителите на сръбската скара посещават неговия ресторант за семейни празненства, лични поводи, делови срещи или просто за да релаксират час-два в приятна обстановка. Срещаме се с популярния сърбин след предварително уговорена среща - всяка минута на майстора е разпределена, а времето за личната му почивка никога не стига.
„42 години съм в този занаят“, започва разказа си големият сърбин. „Никой вкъщи (а всички работим едно и също) не го обича, както аз. Живея заради кръчмата си и гледам безкрайно професионално на всичко. Качеството за мен е над всичко. Това е гаранция за успеха не само на един готвач, но и на бизнесмена, професионалиста, който държи да е безупречен в занаята си. Най-добрата реклама е доволният клиент“. Майстор Миро има специално отношение към всички свои гости. За него клиентът е Господ, Цар. Минал е през целия път на занаята: ученик, готвач, майстор-готвач. И е разбрал, че това е неговата съдба: „То ти влиза в кръвта, то е като дрога“. Изкусният майстор има една приказка, че кръчмата е като влака
не знаеш кой ще влезе“. Затова към всеки добрият домакин трябва да се отнася с уважение. През кръчмата му са минали знайни и незнайни политици, дипломати, бизнесмени, артисти. И няма човек, който на тръгване да не е казал: „Ръцете на Майстор Миро са златни“. „А нещата са съвсем прости“, споделя за „Торнадо” той. „Не се държа като чорбаджия. Работя и не ме е страх от работата. Да, понякога ми писва. Идва ми в повече. Но като видя доволните клиенти, се зареждам отново“. И друго пълни душата на нашия събеседник - когато в ресторанта му дойдат семейства с децата си. „Няма по-ценно от доволните личица на децата. Това не може да се опише. Душата ми сякаш е погалена“, продължава майсторът.
Той вече 10 години е в България И както сам признава, страната ни му е дала много. Установил се е тук, след като е работил на Запад. „Каква е тази Швейцария, дето цветето не мирише и хората нямат душа. Като в затвор се чувствах. Не издържах. И избягах. Към Балканите“, споделя Миро. Затова се е спрял на страната ни. „За какво ми е Европа? Ние тук сме хора с обща „химия“. Искат да ни внесат чужда култура, чуждо мислене. А ние сме други хора. Просто искам да виждам все повече онова, което ни обединява. То е нашето, истинското, изконното“. Питаме го какъв се чувства. А той отговаря:
Балканац и провинциалац
Син на Балканите и момче от село, което никога няма да забрави аромата на земята. Което и до ден днешен обича мириса на дърво, пъстротата на чергите, шарените носии и шевици. Душата на майстора е щедра като тях. В България той се чувства като у дома си. Клиентите са му приятели. Харесва уникалната ни природа. И е уверен, че нашата държава може да се издържа най-вече от туризъм. „Но кой мисли за това“, скептично подема Майстор Миро. „Гледа се лесната печалба, продават се националните интереси. Искат да ни потопят в асфалт и бетон. А тук природата е чиста, непипната“.
Връщаме се отново към занаята му. „Женен съм за работата си. Нямам почивка. Дойде ли клиент, посрещам го. И това съм го натрупал с годините. Трудно беше, но издържах. Молех се на Господ да не съм обикновен готвач, а да стана най-добрият.
Кръчмата не ще чорбаджия, иска слуга
Господар е клиентът. Длъжен си да му угодиш, да остане доволен. А хареса ли му, пак ще дойде. И приятели ще доведе“. Има обаче и претенциозни клиенти. Случвало се е да изгони безпардонни посетители. Веднъж един си позволил да нагруби сервитьор от заведението. Момчето нямало никаква вина. Майсторът веднага се застъпил и посочил вратата на грубияна. „Аз съм луд сърбин. Засегнат ли ме, не мълча. А ако в занаята видя нещо нередно, става страшно“, казва майсторът, пушейки поредната цигара. Той съжалява, че вече няма онази висока летва в готварската школа, по която се е равнявал навремето. „Имахме добри учители. Дадоха ни и хляб, и път в живота. Немислимо беше да се открадне. Готов съм да ме обесят, ако в каймата, която предлагам тук, намерят и грам соя. Името си залагам. Защото има една истина - с измама нищо не се постига, само с качество“. Преди време при Миро дошъл млад мъж, който искал да работи с него. „Ама той не знае къде се намира рибицата. И това ми било професионалист! С диплома!“, гневи се майсторът. „Как можеш да се довериш на такъв? Той няма основа, няма темел. А добра къща се гради върху добър темел“.
Големият готвач е категоричен - професионалистът е перфекционист до най-малките детайли.
Питаме го как празнува Нова година. „Най-добре се чувствам в родния Лесковац, в моята любима къща. Събираме се цялото семейство. Правим баница с късмети, баница с кисело зеле и пипер, задължително печено прасенце, пушено месо, сармички - зелеви и лозови, вешалици, пръжки. Наблягаме повече на месото, месари сме си“, смее се майсторът. А надеждата му и за занаята, и за бъдещето, е неговата любима внучка Андреа. Тя с удоволствие помага в кухнята. И отсега е ясно – момиченцето има гена на дядо си и любовта към занаята, който е основата на всеки майсторлък.
Няма как да пропуснем, че лично опитахме от балканското гостоприемство и щедрата трапеза на нашия домакин. Майстор Миро ни изпрати с думите: „Българи сте, а не се гордеете със себе си. Вие сте велика нация. Бъдете националисти. Имате култура, история. Оцелели сте 500 години под робство. Запазили сте православната вяра. За 10 години това разбрах за вас - нямате самочувствие. А трябва! Родина не се избира, но родната земя трябва да се обича. Защото оттам тръгват корените на всеки“.
Екатерина Петрова
