"Семейството ми са в село. Те са живи и цели. Село удара не засегна. Но има загинали и пострадали в Измаил. Всеки път като избягна поредната бомба, си мисля, че не просто тъй Господ ме пази. Искам да вярвам, че това което правя, е нужно. С помощта на информационната борба правим гласът ни по-силен и възстановяваме справедливостта. Затова моля да помогнете на ОКО".
Днес удариха Измаил. Преди няколко дни там живееха нашите гости на ОКО. Журито, режисьорите и музикалните банди. Тъй като в Болград има само един мъничък евтин хотел, и той беше пълен с други наши гости. Екипът живееше у мен в село, което е между Измаил и Болград. Цялата Бесарабия е пълна с български села и българи като цяло.
Извадихме късмет да проведем фестивала в относително спокойно време. И само два пъти угасяха тока и буквално три-четири пъти имаше сирена. Два пъти ползвахме генератора и екофлоу на Манол Пейков, който той заедно с вас всички дари на кинофестивала. Екофлоуто ползвахме и за подготвенето на филмите преди в Киев, защото жестоко изключваха тока тогава. Сега сирените и изключванията на тока в региона са пак много чести.
Вие всички ме питате, как съм? Аз съм в Киев сега, и екипът също. Целият. Даже тези, които живеят в село - събрахме се в столицата всички да починем от украинското издание и да поработим за изданието в България.
Семейството ми са в село. Те са живи и цели. Село удара не засегна. Но има загинали и пострадали в Измаил.
Всеки път, като избягна поредната бомба, си мисля, че не просто тъй Господ ме пази. Искам да вярвам, че това което правя, е нужно.
ОКО в Болград беше голям риск и от гледна точка на безопасност, и поради липсата на финанси. Поехме го. Защото бяхме убедени, че е нужно там, а значи някак се нареди с финансите.
Като умират хора близки всеки ден се чувствам безсилна, ядосана и искам справедливост и отмъщение. Сетне поемам си оръжието и с нова сила “отмъщавам” - правя това, което мога и е нужно. Правя филми и ОКО. И помагам на армията. Гневът трябва се конвертира в добро.
Най-голямата справедливост е да се чува нашия глас, най-голямата победа - да оцелеем и физически и ментално.
Затова моля да помогнете на ОКО да покрие разходите в Болград, да се почувства нужно. Манол не поема ненужни каузи за дарителски кампании. Той беше в Бесарабия, той знае, колко е нужно, разбира как действа изкуството, и каква целителна сила има истината.
Като се питате как да помогнете? Ето ви единия способ. С помощта на информационната борба правим гласът ни по-силен и възстановяваме справедливостта.
Тетяна Станева, украинска българска от Бесарабия, директор на кинофестивала "ОКО". ФрогНюз също присъства на изданието му в Болград тази година, чрез пратеника ни Илияна Маринкова. Нашият журналист също прекара малко време в Измаил.
---
А знаете ли, че в двора на Измаилския държавен хуманитарен университет има паметник на Христо Ботев?
"
