Западът трябва да прекарва по-малко време в притеснения относно червените линии на руския президент Владимир Путин и да определи свои собствени, казва германският дипломат ветеран Волфганг Ишингер.
„Русия продължава да казва: ако направите това, ако преминете тази или онази червена линия, може да се стигне до ескалация“, казва 78-годишният някогашен председател на Мюнхенската конференция по сигурността. „Защо да не обърнем нещата и да им кажем: Ако бомбардирате още една цивилна сграда, не бива да се изненадвате, ако, да речем, доставим крилати ракети „Таурус“ или Америка позволи на Украйна да нанася удари по военни цели в Русия“?
По този начин Москва ще трябва да реши дали да премине червените линии - или да понесе последствията.
В разговор с Politico в рамките на неотдавнашната годишна конференция за европейска стратегия в Ялта, среща на високо равнище на украински и западни лидери и официални лица, Ишингер добави с насмешка: „Разбира се, както много мои приятели ми напомнят, проблемът е, че ако очертаеш червена линия, трябва да се придържаш към нея. Не можеш да направиш това, което Барак Обама направи със своята сирийска червена линия срещу използването на химически оръжия, която след това не приложи“.
Ишингер не е подстрекател към война. Неговото мислене е насочено и към започване на мирни преговори и как да се оформят обстоятелствата за разрешаване на войната, което да запази независимостта и суверенитета на Украйна и да насърчи амбициите ѝ за присъединяване към Европейския съюз. Той вижда премиера на Индия Нарендра Моди като човек, който може да изиграе ключова роля като посредник в контактна група, която ще трябва да включва европейците, китайците, саудитците, катарците и турците.
Ишингер проведе среща с украинския президент Володимир Зеленски по-рано този месец, за да обсъди последваща среща на върха за мир след тази, която се проведе в Швейцария през юни. В тази среща на върха участваха сто държави и организации, но без руско или китайско участие. Китай отказа да участва поради отсъствието на Русия и вместо това представи алтернативен мирен план.
Киев планира да организира втора световна среща на върха за мир преди края на 2024 г. и се надява да разработи нов съвместен мирен план въз основа на дългогодишното мирно предложение от 10 точки на Зеленски.
„Трябва да си припомним, че Русия, поради своята история, поради собствения си опит и поради културното си поведение, не уважава отстъпките или слабостта; но руснаците уважават силата“, казва той.
Според него Вашингтон и Москва ще трябва да определят общата рамка на евентуалните преговори. А това няма да се случи покрай изборите в САЩ през ноември, смята той.
Междувременно Ишингер добави: „Ако искаме да насърчим движението в тази посока в руското мислене, правилното нещо, което трябва да направим, е да се уверим, че украинците не губят повече територии в Донбас и да им помогнем да преживеят тази зима“.
„Ако ще има процес, той първо ще бъде очертан между Москва и Вашингтон“, каза той. Той не вярва, че Путин и приближените му ще искат да се договорят с германския канцлер Олаф Шолц или с френския президент Еманюел Макрон.
„Те смятат европейците за васали на Вашингтон“, каза той.
Но той може да си представи, че след ноември могат да започнат някакви предварителни разговори, ако вече не е имало някакъв таен обмен.
Той видя, че при евентуални американско-руски разговори за оформяне на рамка се разглеждат някои основни въпроси. „Какво ще стане с членството на Украйна в НАТО? Това подлежи ли на преговори или не? Какво ще стане с територията и границите? Как ще се справим с тях? А какво ще кажем за контрола на въоръженията? Възможно ли е на някакъв втори или трети етап да започнат преговори за контрол на въоръженията? Но някои дискусии между Вашингтон и Москва ще бъдат първата стъпка, която според мен ще трябва да се предприеме“, смята Ишингер.
„В началото не говорете за територия. Говорете например за атомната електроцентрала в Запорожие и за нейното обезопасяване. Ако тя избухне в пламъци, ще загинат колкото руснаци, толкова и украинци. Говорете за повече обмен на военнопленници и транспортиране на храна в Черно море - това са видове въпроси, с които можете да започнете и да напреднете към по-трудните въпроси“, каза той.
И точно там ще е необходима контактна група от посредници и фасилитатори - с ролята на Китай, Турция, Саудитска Арабия, Катар и Индия.
Как резултатът от изборите в САЩ ще промени нещата? „Да, ще има промяна. Ще има значение дали това ще бъде [Камала] Харис или [Доналд] Тръмп. Но ако е втората, рискът, който виждам, е, че Тръмп ще си помисли, че може да се справи сам, като просто се обади на Владимир“, добави той.
Джейми Детмър, Politico. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
