Има две Българии - както аз ги виждам. Едната е малката България, отворена към света, европеизирана, глобализирана, либерална, демократична, уморена от България, писнало й е от родната действителност и провинциалност.
Другата България е голямата, затворена в себе си, шовинистична, проруска, сърдита, грозна, груба, клаустрофобична, ориентализираща се, мразеща Запада, обвиняваща Демокрацията за всичко, гледаща на онова, което е за етнографските музеи като сакрален израз и изказ на българщината.
Трагедията на политиците, които се пишат за демократи и често искрено вярват, че са демократи, е, че те са зациклени и затворени в голямата, реваншистка България, тя е тяхната оптика, тяхната естествена среда, а принципите, за които те говорят - това е като червените и сините фланелки във футбола. Те си мислят, че са Реал спрямо Каптагония-Разград. А всъщност са Партизан спрямо Цървена звезда. Цървена звезда е с властта и системно печели с 4:0. Мач след мач, избори след избори…
Николай Слатински, Facebook
