Добре би било и площадът, и катедралата да се преименуват от "Св. Александър Невски" на "Св. Иван Рилски". Това мнение изрази пред БНР историкът проф. Иван Илчев във връзка с предложението на общински съветници от "Синя София" площадът пред храм-паметника "Св. Ал. Невски" да бъде преименуван на българския светец Иван Рилски, небесен покровител на България.
Мотивировката е абсолютно правилна - това е най-почитаният български светец. Допълнителен въпрос е доколко Александър Невски е светец. В последните години в историческия печат на Русия масово се доказват идеи, че неговият морален образ по никакъв начин не е на светец. Да не говорим за убийства, които е извършил в собственото си семейство. Има и доста исторически податки, че е приел мюсюлманството. За нас той е случаен светец, той е светец-покровител на руския император Александър Втори. Александър Невски в Русия става популярен след Октомврийската революция заради прословутата му фраза във филма на Сергей Айзенщайн ("Александър Невски", 1938 г.), че който с меч дойде при нас, от меч ще загине. Това се превръща в мощен пропаганден удар за Сталин в подготовката за Втората Световна война", коментира той.
По думите на проф. Илчев традициите трябва да се пазят, докато имат някакво смислово значение:
"Аз се чудя светецът Александър Невски какво смислово значение има за българския народ. Реално няма".
Проф. Иван Илчев, който е член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия на България и Република Северна Македония, коментира като разумно разделянето на РСМ от Албания в преговорния процес за интеграция в Европейския съюз, като посочи, че Скопие се самоизолира и дори държавата им може да се разпадне:
"Проблемът на Северна Македония е на север от тях. Сръбската пропаганда работи неотклонно в Македония. В определени периоди там е имало и българска пропаганда, но тя се прекъсва за дълги периоди, а сръбската на практика е работила през цялото време. Голяма част от държавните ръководители на РСМ са получили образованието си в условия на Югославия".
Историкът беше категоричен, че Съвместната комисия не може да промени нищо, ако няма политическа воля.
