Моите очаквания са, че ще се върви към увеличаване на пенсионната възраст. Това обясни пред БНР д-р Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика.
"Този проблем е свързан със застаряването, което е много силно изразено в България. За да може да поддържаме пенсионен баланс, трябва повече хора да работят по-дълго. Проблемът обаче не засяга само страната ни, той е общоевропейски. Типичен е за държави с добро икономическо развитие и удължаване на живота в добро здраве".
По данни на европейската статистика българите живеят по-дълго и в добро здраве в сравнение с гражданите на останалите страни членки на ЕС. България изпреварва средните нива на Съюза на фона на най-ниската очаквана продължителност на живот и нерешените проблеми в здравеопазването у нас.
"Това изследване на Евростат се извършва в България от Националния статитистически институт. Използва се въпрос, свързан с годините в добро здраве - дали пред последните шест месеца човек е имал увреждане, което да пречи на нормалния му начин на живот. Това е самооценка на собственото здраве и показва високата степен на оптимизъм у българина, както и че той не знае, че нещо не му е наред, защото не е ходил на профилактични прегледи.
Но България в класацията на Евростат за очаквана продължителност на живота през 2023 г. е на първо място по най-ниска очаквана обща продължителност. Това противоречи на това самоусещане".
Трудно е да се направи оценка на доброто здраве по изчистен статистически метод, обясни още тя в предаването "Хоризонт до обед".
"Това е метод, чрез който европейската статистика се опитва да оцени качеството на живот и как работи здравната система".
Ключовият въпрос е доколко профилактиката като такава съществува в България и до какви резултати води, обясни Георгиева.
"Профилактиката ни позволява да хванем едно заболяване в началото и да бъде лекувано с по-малко ресурси. Ако нещата се оставят, те се влошават освен чисто здравословно за човека, но и икономически. Всеки ден болничен престой е много по-скъп, отколкото каквито и да е изследвания от извънболничната помощ. Най-големият проблем е пациентът да остане увреден за дълго време и да не може да се грижи за себе си. Затова профилактиката е толкова важна чисто икономически.
Нямаме проблем с финансирането на такъв тип мерки и дейности. Това, с което имаме проблем, е реалното изпълнение на дейностите, включени в дадена програма".
Най-общото, което може да се каже за качествените системи на здравеопазване, е, че голяма част от тях са ориентирани към пациента, обясни еспертът и посочи, че това не може да се каже за системата в България.
"Системите за профилактика са изведени на централно ниво, в България по-скоро сме насочени към болничната помощ".
95% от лицата в България в момента са здравно осигурени по информация на Националната агенция по приходите, отбеляза също Георгиева.
"Може да изнесем определени видове дейности извън държавно-осигурителния модел, да бъдат въведени фондове, които да финансират отделно определени услуги. Когато имаме конкуренция на този пазар, има и избор от страна на пациента. На този етап обаче трудно би се случило практически".о-късен час, за да е по-удобно за хората да си свършат работата и да се върнат същия ден.
