Има професии, има и работохолици, има и шефове, които не ти дават въздух. С прости думи – възможно е да ни се налага да работим повече от регламентираните 40 часа на седмица. Доколко това е законово и как се урежда чисто документално?
Правните основание за сключване на трудов договор за допълнителен труд са чл. 110 (за работа при същия работодател), чл. 111 (за работа при друг работодател) и чл. 114 КТ (за работа през определени дни от месеца), пише Фокус.
1. Допълнителен труд при същия работодател
Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи на основание чл. 110 КТ.
Работата, която се извършва по допълнителния трудов договор не може да бъде в кръга на трудовите задължения по основния трудов договор. Работата по договора по чл. 110 КТ се извършва извън установеното за работника или служителя работно време по основното трудово правоотношение.
2. Допълнителен труд при друг работодател
Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси..
Сключването на допълнителен трудов договор с друг работодател по чл. 111 КТ е възможно, само ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорено друго (възможна е уговорка за пълна забрана за работа по допълнителен трудов договор или задължение за работника или служителя да поиска съгласие за сключване на такъв договор за всеки отделен случай).
3. Забрана за полагане на допълнителен труд
С разпоредбата на чл. 112 КТ е установена забрана за полагане на допълнителен труд от определена категория работници или служители. Работниците и служителите, които по основното си трудово правоотношение работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, не могат да полагат допълнителен труд при същите или други специфични условия.
4. Работно време по трудов договор за допълнителен труд
С чл. 113 КТ са установени правила за работното време по трудов договор за допълнителен труд. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да бъде повече от:
– 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
– 48 часа седмично - за другите работници и служители.
Установената максимална продължителност от 48 часа седмично може да бъде надвишавана при изричното писмено съгласие на работника или служителя. Ако работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично. Във всички случаи максималната продължителност на работното време по основната и допълнителната работа не може да нарушава установената от закона минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка.
Изричното писмено съгласие за работа повече от 48 часа седмично се дава на:
– по чл. 110 КТ- на работодателя, при когото работникът или служителят работи;
– по чл. 111 от КТ - на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.
Изричното писмено съгласие се дава за срок не по-дълъг от 4 месеца.
Работодателите имат задължение да водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично, като при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" са длъжни да им предоставят информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 ч. седмично. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
5. Трудов договор за работа през определени дни от месеца
В чл. 114 КТ е предвидено, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Не е възможно сключването на трудов договор по чл. 114 от КТ за всичките работни дни от месеца.
С чл. 114, ал. 2 от КТ е предвидено, че работникът или служителят може да сключи трудов договор по ал. 1 с работодателя, при когото работи само за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.
Тъй като договорът по чл. 114 КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Продължителността на работното време през определените дни може да бъде както пълна, така и непълна.
Времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 се зачита за трудов стаж.
Поради зачитането на времето на работа по такъв договор за трудов стаж, работниците и служителите имат всички права по Кодекса на труда, включително право на отпуск, на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и т.н.
