Едва 40% от здравнонеосигурените жени в България са получили прегледи от акушер-гинеколози по време на бременността си през 2021 г., сочат данните от одитния доклад на Сметната палата.
Докладът, който обхваща периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2022 г., подчертава, че през 2022 г. този процент е спаднал до 37%, а през 2023 г. нараснал до 63%. Това предполага, че много жени не са имали нито един профилактичен преглед през бременността.
От Сметната палата посочват, че причините за това явление са свързани с ниското ниво на образование и социален статус, недостатъчната информация и недостатъчната работа с медиатори, които да насочват бременните жени към осигурените от държавата медицински услуги. България не достига средните показатели на ЕС за майчино и детско здраве. Въпреки че е осигурено финансиране за здравна помощ за здравнонеосигурени лица, не са провеждани ефективни информационни кампании, особено в селските райони и сред уязвимите групи.
Детската смъртност в България е намаляла от 7,6 на 4,8 на хиляда живородени между 2014 и 2022 г., но все пак остава над средното ниво за ЕС от 3,3 на хиляда. Основната причина за смъртността при деца до 1 година са състояния, възникващи в перинаталния период. Нисък е броят на посещенията за здравни грижи за новородени, с минимални отчети за домашни посещения от общопрактикуващи лекари.
Неонаталният скрининг, включващ тестове за три заболявания, е ограничен в България в сравнение с други държави от ЕС, което поставя допълнителни предизвикателства пред майчиното и детското здраве.
Раждаемостта в България също показва негативна тенденция, намалявайки от 9,4 на 8,8 на хиляда между 2014 и 2022 г. Съществуват проблеми с отложеното раждане и нарастващия брой аборти, а средната възраст на майките при раждане на първо дете нараства. В заключение, одитът на Сметната палата подчертава нуждата от по-добра достъпност и качество на здравните услуги за бременни жени и новородени, за да се предотвратят усложнения и да се подобри общото здравословно състояние на населението.
