На 1 януари православната църква почита паметта на Св. Василий Велики.
Той бил роден около 330 г.н.е. в малоазийския град Кесария. Живял е по времето на християнския император Константин. Като епископ на Кесария Кападокийска Василий извършил през живота си много добри дела и положил основите на благотворителната християнска дейност. Бил наречен Велик още приживе от съвременниците си заради благите си дела. Той бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт. Именно на този ден – 1 януари, днес християните почитат паметта на този светец.
На този ден народът ни посреща Новата година и извършва множество обреди, свързани с това. Още преди зазоряване децата между 5 и 12 години, въоръжени със сурвачки – дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ошаф, тръгват от къща на къща и извършват обреда сурвакане. Със сурвачката се удря леко по гърба сурваканият човек, докато детето нарежда пожеланията си за здраве и берекет. Понякога се сурвакат и животни за плодородие.
На този ден се извършват и някои гадания. Смята се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
На Васильовден празнуват имен ден всички, носещи името Васил, Василка, Веселин и Веселина.
