"Подкрепата за Украйна ще даде облик на мандата на Марк Рюте начело на НАТО. Той познава много добре Европейския съюз и ще може да работи не само с инструментите на НАТО, но и чрез партньорството с ЕС. Той много добре познава и двамата кандидати за президент на САЩ. Също така - опитът на Нидерландия със сваления над Украйна самолет през 2014 година показва, че страната много ясно разбира руската заплаха. Помощта за Украйна е част от усилието за възпиране на тази руска заплаха. Очаквам пробив на НАТО в противодействието на специалните информационно-психологически операции на Кремъл".
Това каза пред ФрогНюз експертът по отбрана и сигурност доц. д-р Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.
"НАТО, освен капацитет по суша, въздух, море, в космоса, в киберпространството, в този период трябва не само да развие способности за информационна война, но и наистина решително да спечели информационната война с Кремъл", посочи доц. Шаламанов.
"В някакъв момент ще се стигне до механизъм, при който украинците определят цели и съответно получават съгласие тези цели да бъдат ударени", смята той. "Това ще бъдат военни цели, които имат задача да намалят ударната мощ на терористичните удари от руска територия върху цивилна украинска инфраструктура. Когато въпросът бъде поставен така - цел по цел, никой лидер на западния свят не би казал “не”.
Ето и цялото интервю:
Вчера Марк Рюте встъпи в длъжност като главен секретар на НАТО, пое поста от Йенс Столтенберг. В думите му аз чета заявка за подкрепа на Украйна, независимо от резултата от изборите в САЩ. Кои са най-важните приоритети, които определи Рюте според Вас?
Новият генерален секретар Марк Рюте излиза с много ясни приоритети. Подкрепата за Украйна е неговият приоритет номер 2. Това всъщност значи, че това е основният приоритет, тъй като първият приоритет е свързан с укрепване на отбранителните способности на НАТО чрез инвестиции, чрез сътрудничество, чрез иновации, чрез повишени разходи, чрез допълнително взаимодействие. Това са рутинни, продължаващи задачи. Приоритет номер две - подкрепата за Украйна, е наистина това, което ще даде облик на мандата на Марк Рюте.
Той е в много силна позиция да направи пробив в това отношение поради три причини. Първо, защото, като дългогодишен премиер на Нидерландия, познава много добре Европейския съюз и ще може да работи не само с инструментите на НАТО, но и чрез партньорството с Европейския съюз, което впрочем е част от третия му приоритет.
Второ, той много добре познава и двамата кандидати за президент на САЩ. Нека не забравяме, че Нидерландия, заедно с Великобритания и Норвегия, които не са част от Европейския съюз, е най-близкият исторически съюзник на САЩ в Европа - тоест трансатлантическата връзка е гарантирана.
И на трето място, както посочи Марк Рюте, опитът на Нидерландия със сваления над Украйна самолет през 2014 година показва, че страната много ясно разбира руската заплаха. Макар Русия да не е спомената поименно, е ясно, че помощта за Украйна е част от усилието за възпиране на тази руска заплаха, което е в основата на създаването и на успеха на Алианса.
Очаква ли го Алианса нова ера или по-скоро ще видим продължение на политиките, които се водеха до този момент?
Определено ще видим продължение, защото последните 10 години, започвайки от срещата в Уелс през 2014 година, на която имах възможност лично да участвам като министър на отбраната, до срещата във Вашингтон тази година има едно развитие, свързано с разширение на НАТО, повишаване на разходите, иновациите и много ясна подкрепа за Украйна. Със сигурност не може да очакваме това от първия ден, но съвсем скоро ще видим и нови идеи, които идват с новия генерален секретар.
Нидерландия е страна на иновациите. Неслучайно и помощник-генералният секретар, свързан с иновациите, Дейвид ван Вил от Нидерландия, преди това беше съветник на Марк Рюте като пример. Очаквам много сериозен пробив в сферата на иновациите, на връзките с индустрията, включително в контекста на опита, който има Марк Рюте като премиер на страна от Европейския съюз. Генералният секретар Столтенберг идва от Норвегия, която не е част от Европейския съюз. Сега ще имаме един генерален секретар, който много добре познава Европейския съюз, европейски лидери. Да не забравяме също, че Върховен представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност - бившият премиер на Естония Кая Калас, е от същото политическо семейство и е политик, с когото новият генерален секретар ще работи много тясно.
Виждам възможност за пробив в отношенията НАТО-Европейския съюз особено когато Европейският съюз се фокусира върху отбраната, върху стратегия за отбранителната индустрия, върху нов регламент, който трябва да се приеме до края на годината за развитие на отбранителната индустрия и включването ѝ като един от основните стълбове на европейското развитие. Тук очаквам много сериозен пробив.
Споменахте полет MH17 на Малайзийските авиолинии, който беше свален от руснаците над Украйна през 2014 година. Имайки предвид, че именно в Нидерландия се намира и Хага, където е военният трибунал, може ли да има някакво развитие по отношение днешните руски престъпления?
Надявам се да има развитие, но това, което е важно е, че Марк Рюте няма никакво колебание по отношение на същността на режима в Кремъл и заплахата, която произтича от този режим. Ясното определяне на проблема е половината от намирането на неговото решение.
Аз мисля, че има и друга област, в която може да очакваме пробив и това е противодействието на специалните информационно-психологически операции на Кремъл. Точно терористичният акт по свалянето от руски прокси военни формирования в Източна Украйна на малайзийския самолет от Нидерландия, показа, че Русия е много сериозна заплаха за свободния свят и чрез своите информационни войни. НАТО, освен капацитет по суша, въздух, море, в космоса, в киберпространството, в този период трябва не само да развие способности за информационна война, но и наистина решително да спечели информационната война с Кремъл.
Може би чрез създаване на този информационен център, за който сме говорили с Вас няколко пъти - Център за демократична устойчивост на НАТО, който да бъде централно звено по организиране на противодействие на дезинформацията?
Вероятно това ще бъде развитието. Виждаме, че и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори за европейски информационен щит. Виждаме, че на семинара Роуз-Рот във Варшава преди дни отново беше потвърдено силното ангажиране на парламентаристите от страните от НАТО по въпроса за устойчивост на демокрацията чрез противодействие на манипулираната информацията, на външното и зловредно влияние в нашето общество. Нека не забравяме, че това е действаща война срещу нас, срещу всеки един гражданин от тези 1 милиард граждани на свободния свят, които се намират под защита на НАТО.
Според Вас ще последва ли това дълго чакано разрешение Украйна да удря цели в дълбокия тил на агресора, въпреки че тук решението е по-скоро не е толкова на НАТО, колкото на отделните държави?
Да, решението е на отделните държави. НАТО обаче вече има известен опит по отношение на определяне на целите за удари по време на косовската въздушна кампания преди 25 години, което означава, че в някакъв момент ще се стигне до механизъм, при който украинците определят цели и съответно получават съгласие тези цели да бъдат ударени. Това ще бъдат военни цели, които имат задача да намалят ударната мощ на терористичните удари от руска територия върху цивилна украинска инфраструктура. Когато въпросът бъде поставен така - цел по цел, никой лидер на западния свят не би казал “не”, когато удрянето на тази цел означава спасяване на болница, на електростанция - да не дава Господ ядрена, на църква, на музей, на училище, на жилищни блокове. Никой западен лидер не би казал “не”, ако получи списък от цели.
Интервю на Илияна Маринкова
