Пазарите не знаят какво ще стане. Това зависи от решение на Иран и Израел как да отговорят на съответните удари.Пазарите ще се адаптират. Всички играчи там са много внимателни, тъй като играта вече е на ръба от икономическа гледна точка. Основното притеснение е от по-нататъшна ескалация.Това мнение изрази икономистът Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
Китайската икономика не се развива особено бързо, има намаляване на търсенето на петрол. Ескалацията в Близкия изток се случва на фона на дългосрочна тенденция на спад и успокояване на цените на петрола, обясни той пред БНР.
Това, което прави ситуацията толкова изнервена за пазарите е, че участниците не знаят какво би могло да се случи в краткосрочен период. Дългосрочните тенденции не са в полза нито на Иран, нито на Русия – основните страни, които имат интерес цените да се задържат високи. Вероятната нервност на пазарите ще остане и в бъдеще, очаква Стефанов.
"Иран не е ключов играч. Той е част от ОПЕК. Доставките, които Иран прави, са в това, което ОПЕК може да възстанови."
Проблеми с цените на петрола може да има, ако кризата в Близкия изток прерасне в регионална война
Икономистът очерта различни сценарии. По думите му, атака по военни цели в Иран няма да има ефект върху пазарите. Ако се атакуват конкретни рафинерии, това би натиснало цената надолу, тъй като Иран ще трябва да изнася нерафиниран продукт. Най-ескалационният сценарий е атака върху основния терминал за износ, който осигурява 90% от износа на Иран и се намира на остров в Персийския залив.
"Атака там би означавала на практика унищожаване на експортния потенциал на Иран. Това би означавало по-нататъшно ескалиране – ако се атакуват тези негови експортни бази, той тогава би могъл да отговори с такива удари върху инфраструктурата на Саудитска Арабия, на ОАЕ, на другите големи износители на нефт, по танкери…"
Европа поема резултатите от конфликтите, все още продължава цинично да избягва санкции и да доставя руски петрол, посочи още Стефанов.
