Изтезания на военнопленници има и от двете страни – но Русия прави това „систематично“, посочват от ООН. Много от жертвите така и не могат да се възстановят от преживения ужас. Един от тях е Юрий, който се завърнал в Украйна, но вече не може да говори. „Ти си нашето слънце, нашата радост, нашата гордост“, мълви майка му през сълзи и гали сина си по главата. Преди около две седмици това видео разтърси хората в цяла Украйна, разказва AРД.
Кадрите показват 22-годишния войник Юрий Хулчук, който се е сражавал в Мариупол, а после е бил две години в руски плен, пише Deutsche Welle. Майка му Милана разказва пред украинските медии: „Знаех отдавна, че той вече не говори. Другарите му, с които е бил в една и съща килия, казаха, че още през юни 2023 е спрял да говори“.
Преди войната синът ѝ владеел четири езика – английски и китайски, наред с руския и украинския. Искал да работи като преводач. Сега обаче майката просто не може да го познае – очите му са сякаш празни, не реагира на нейните прегръдки и целувки. Всичко това са последици от систематичните изтезания в руски плен.
„Върна се само кожа и кости“, казва майката. Синът ѝ е отслабнал с 50 кг по време на пленничеството, преди това тежал 100.
Само по няколко грама хляб и каша на ден
„Той е висок, можех да се скрия зад него като зад стена. А сега е станал като скелет, покрит с кожа“, споделя Милана. Гладът също е средство за мъчение. „Ние просто още не знаем до каква степен Русия използва този метод“, казва тя.
Разказите на други освободени военнопленници са сходни: те получавали само по няколко грама хляб или каша на ден, трябвало да пият вряла вода. Разказват и за побои, ритници, удари с електрошокови палки по гениталиите, изнасилвания и имитации на екзекуции.
Даниел Бел, която работи към Комисията по човешките права на ООН в Украйна, споделя пред германската обществено-правна медия, че макар да е била в Афганистан, Ирак и Судан, не е виждала такива издевателства, каквито Русия извършва с украинските военнопленници. По нейните думи, това не може да се сравни с нищо: „Това е брутално, безмилостно, разтърсващо. Ужасно е. Трябва да бъде спряно“.
Организацията на ООН не разполага със сведения дали Русия е предприела мерки, за да потърси отговорност за тази разпространена система на систематични изтезания, „макар военнопленниците изрично да са защитени от Женевската конвенция“, посочва Бел пред AРД.
„Документирали сме, че в Русия мъченията и издевателствата се извършват на много места – от персонала в затворите, от тайните служби ФСБ, от руските служби за сигурност, от руските войници, от много различни места“, казва Бел пред германската обществено-правна медия. А пленниците са били измъчвани поголовно. При това не става дума за единични случаи - както в затворите в Русия, така и в окупираните от Русия области в Украйна.
Роман, който не иска фамилното му име да бъде назовавано, потвърждава това. Той е бил освободен от плен преди година и половина, но и до днес се бори с последствията. По неговите думи най-лошо е било в Курск.
„Там има един коридор, а от двете страни има стълби, водещи надолу. Момчетата бяха свалени по тези стълби, голи, бяха трима – моят другар и още двама. Заповядаха им да се изнасилват взаимно“.
След като мъжете отказали, ги заплашили, че „ще ги довършат с палки“.
В случая било само заплаха, посочва Роман пред AРД. Но данните на ООН показват, че много украински войници са станали жертва на сексуално насилие по време на плен в Русия. Не всички са оцелели – някои са били измъчвани до смърт, загинали са от болести или от раните си, които не са били лекувани, стигало се е и до самоубийства.
Роман е оцелял. Но и той е белязан, казва съпругата му Ирина пред германската обществено-правна медия. След завръщането му тя вижда последиците от мъченията: „Факт е, че те се проявяват едва по-късно“. Ако има например проблеми в семейството или пък нещо трябва да се свърши бързо, Роман се разстройва – целият трепери и е напрегнат. Паметта му е зле, не може да се концентрира, не може да работи. Би искал да играе с детето си, но цялото тяло го боли.
22-годишният Юрий в момента е на лечение. За изненада на лекарите само няколко дни след завръщането си в Украйна отново е започнал да говори. „Сега той говори постоянно – сякаш всичко, което се е било натрупало в него, в един момент се отпуши“, казва майката и не може да се начуди как е възможна такава жестокост.
