Всички аспекти на изминалата година повдигат единствено въпроса: „И какво следва?“.
Руслан Трад, журналист, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Измина една година, откакто Хамас нападна израелска територия, което предизвика военен отговор от Тел Авив. Както вече многократно съм писал, в резултат на това нискоинтензивните, но постоянни военни действия без разбиране за това как ще изглежда една победа, се превърнаха в норма в региона.
Израелската армия продължава да присъства в Газа, като от време на време провежда щурмови операции по различни цели. Хамас също не е стигнал доникъде с цялата си подземна инфраструктура и, неспособен да води пълноценна конвенционална война с Израел, просто се е скрил под земята, воден от неуловимия засега нов лидер Яхия Синуар.
Всички аспекти на изминалата година повдигат единствено въпроса: „И какво следва?“.
Въпреки че де факто контролът е около 30-35%, Израел окупира Ивицата Газа след октомври 2023-та, както в периода 1967-2005 г., но за разлика от тогава все още не е създал никаква временна и/или военна администрация за управление, нито пък предаде Газа на палестинското правителство в Рамала, за което се говореше като възможност преди десетина месеца.
На практика целият жилищен и промишлен фонд на Ивицата Газа е превърнат в развалини, а цялото население - около 2,3 млн. души - е превърнато в обитатели на палаткови лагери и развалини, което постоянно се придвижва напред-назад, а всички опити за възстановяване са блокирани от Израел.
Дали Израел смята, че т.нар. „бедуинизиране“ на населението на Ивицата по някакъв начин ще помогне във войната? Може би ще помогне - на Хамас.
Исмаил Хания беше убит, благодарение на което част от заложниците, държани от Хамас и техни съюзни организации, бяха освободени. Хамас все още държи повече от сто души, а израелската армия все още намира трупове след щурмуване на тунели. И така, какво следва?
Въпросите могат да бъдат зададени и на Хамас.
Какво ръководеше лидерите на организацията в навечерието на 7 октомври 2023, освен желанията на Иран?
Как Иран помогна или защити своите съюзници? Войната в Сирия не научи проиранските палестински лидери на нищо - подопечните на Техеран са щастливи да посегнат на всякакъв брой араби, които им служат, в името на собствения си проект. Цената платиха сирийците от Алепо до Дамаск и палестинците в Ярмук.
Подобрил ли се е животът на палестинците, които към 7 октомври 2023 вече живееха в нищета и окупация?
Дали Израел е бил хвърлен в морето? Приближи ли се победата? Укрепи ли се Хамас, изпълни ли уставните си задачи, ускори ли целите си?
Отговорите са очевидни.
По много критерии, Израел и Палестина на практика се върнаха обратно в състоянието от 1967 г. - вечно военно положение, окупация и непрестанни партизански действия. Повече от половин век политически усилия за разрешаване на конфликта са отишли напразно.
Напълно е възможно сегашната ситуация също да се проточи повече от десетилетие, защото войната в такъв режим е изгодна за мнозина - за блока на Нетаняху, който контролира всички клонове на властта, за иранските религиозни лидери, за Комунистическата партия на Китай, за феодалния строй на Руската федерация и за редица западни столици. Онези, които не се облагодетелстват от тази война - държавите от Персийския залив, Египет, ЕС, Турция - през цялата година се ограничаваха само с думи и лозунги.
